Ink

Прекомерна доза лични блогове тази сутрин, т.е. прекомерна доза личност
(да, знам, че думата има съвсем друго истинско значение).

Бавно си променям навиците и вече ходя на работа с автобус;
още преди осем в 204 Morcheeba припяват “Women, lose weight!”.

Напук на всякакви емоционални сътресения гледам снимки от Прага
не моите, но снимани през подобни очи. Докато мисля за не-когото-трябва, се виждам
във фона на случайна снимка във Фликр
и бързо затварям браузъра
нека си остане анонимно.

Дими от Сленг е починал, докато се е прибирал, за да празнува 6тия рожден ден на детето си. В новините говорят за мотори, а аз харесвах Дими и Сленг и не ми се ще да мисля, че е карал неразумно. Когато ужасни неща се случват на готини хора, трябва да има друго оправдание.

“Това го знае всяко хлапе” излиза във ваканция. През есента хлапетата се сменят и нещо не ме кефи идеята - тези са уникално сладки.  Дано само не върнат Иван и Андрей за водещи - няма да го преживея. По скромното ми мнение “Това го знае всяко хлапе” е едно от читавите предавания по българската телевизия.

Бирата и цигарите в Румъния поскъпват. Нека им на румънците.

Толкова за новините. Както виждаш - само тъпотии и гадни неща. Още седмица и изпитите ми свършват, след това (надявам се) ще пиша по-често и консистентно.

Ако си мислиш, че отдавна не съм писала, не си съвсем прав (добре де, ако случайно си ми пращал мейл в последните две седмици - прав си). Пиша като побъркана, но предимно курсови работи. Непрочетените фийдове в четеца ми са 1000+, неотговорените мейли и те клонят към една плашеща цифра, но краят се вижда. Остават ми 4 изпита, нов член на “семейството” и после официално стартирам лятото.

Иначе пък съвсем случайно разбрах, че Катето и Ицо си имат почти нови блогове. Ето ги тук и тук. Да видим какво ще ни предложат за четене.

Вчера открих най-прекрасното място в София - една чайна, в която ти наливат чай или домашна лимонада и в добавка получаваш внимание, спокойствие и мъдрост.

Сега не мога да ти кажа повече, защото текста за това място трябва да излезе в следващия брой на Програмата, а технически и договорно погледнато щом ми плащат, текстът е техен. Когато го публикуват обаче обещавам да наруша правилата и да публикувам целия текст, без съкращения и редакции. И ти ще се влюбиш в чайната, сигурна съм.

Update: ето го официалният текст. Другият - по-късно.

Забелязал съм, че пишеш по-добре, като ти е тъпо. Затова гледам да не те успокоявам много, като се случи.

Най-милото нещо, което някой ми е казвал напоследък.

Посред време, в което трябва да се занимавам с бъдещето си, фокусирам поглед в монитора и си мисля, че дните като днешния са неизбежни.

Всяка минута от тоя ден е или крива, или измъчена, или някой я крещи на улицата, или просто минава толкова бързо, че не успяваш да регистрираш съществуването й (което съществуване е факт според всички закони на физиката).

Ей в такива дни се спъвам във всяко възможно паве, плочка или фас, изхвърлен на улицата. Псувам на ум, на глас, на български, на английски, оправдано и без причина, и продължавам да си вървя по пътя.

Посред такова време ми се ще да ти дам един текст на лицето Р.Г., с чието име много се спекулира и затова давам само текста (името ще дойде от самосебе си).

ПСИХОдеЛИЧНО

Той, разбира се, знаеше,
че само това, което може да се сложи в думи,
може да се помисли,
но нея той мислеше в миризми и точки от газирана вода
и филологията в него даваше заето,
в главата му мравки отнасяха на гръб
кочана от ябълката на познанието,
той се навеждаше към тях в забавен каданс,
но не успяваше да спре оглупяването,
нея той мислеше здрав и все пак припаднал,
буден, а в кошмарна невъзможност
да спре да й разказва безкраен виц за борци,
нея той мислеше в крака по стъпала,
искаше да прати някой да й каже,
че го е блъснала кола и е в Пирогов
и тя да се натъжи,
нея той мислеше през облени в кръв полузатворени
от превръзката очи, без да го е блъснала кола,
нея той мислеше в мускулни спазми,
мислеше я героично без някога да се е бил изобщо,
искаше да я спаси от изнасилване и да я изнасили,
нея той мислеше в искания, но те не бяха
оформени като такива,
съществуването на мисъл преди езика
му се струваше невъзможно,
а нея той мислеше в солено, топло, червено
и в точки от газирана вода.

Mallorca Teen

Wenn Mama und Papa das wüssten… da fahren die lieben und braven Töchter das erste Mal alleine in den Urlaub und haben allerdings nur ein Ziel. Hier, auf der Partyinsel Mallorca, soll es passieren. Das erste Mal richtig heißen Sex erleben und sich nach Strich und Faden vögeln lassen. Reality pur und absolut unverfälscht. Wir waren exklusiv mit der Kamera dabei und zeigen dir hier absolut echtes und extrem versautes Material, welches du wirklich nur hier und nirgendwo sonst bekommen wirst. Sonne, Sommer, Urlaub, Party, sexy Girls und ganz viel heißer Sex… das bietet nur diese Seite, daß bietet wirklich nur mallorcateen !!!

Не харесвам Натали Портман. Не харесвам и Рейчъл Вайз или както там се чете. Да не споменаваме грозноватата Нора Джоунс. Не харесвам дори Джъд Лоу (е, добре, може би малко). Спокойно можеш да ме обвиниш в предрасъдъци и предварителна настройка, но не е това. Просто сюжетът ми се стори адски тъп; толкова тъп, че на края на филма останах изненадана и попитах “Е, това ли е всичко?!.

“Моите боровинкови нощи” всъщност е красив филм. Интересен е заради ъглите, гледните точки, цветовете, неона и почти нелепия боровинков пай. Заедно с прекрасната визия обаче очаквах да открия добре развити герои, запленяваща история и добра музика, а очакванията ми не се оправдаха.

Това не значи, че филмът не е хубав; просто това не са точно моите боровинкови нощи.

Преди около две години сестра ми си направи блог. Тогава той не пожъна успех по една много проста причина - тя  почти не се занимаваше с него.

От известно време очаквах това да се промени и Надя да започне да пише редовно - съвсем скоро тя се премести Гибралтар и е логично да блогва за откритията на новия й свят.

Според личното ми мнение Нана пише увлекателно; освен това силно вярвам, че й предстоят много приключения и интересни случки, за които да пише, затова се чувствай поканен от време на време да наминаваш покрай блога й.

Нещо не ми харесва думата “флашка”; не ми харесва и конотацията, която се съдържа в слагането на закона в малкия джоб - негативна е. Не ми харесва и че някой е взел пари, за да направи горната реклама, но такива са нещата в родния рекламен свят. Пфф.