Aferim, Istanbul, mashallah!

August 26, 2010 - 8:27 pm 2 Comments

- Ииии? Как беше? – попита нетърпеливо Роко малко след като се върнах от Истанбул.
- Беше ужасно.
- Ама как ужасно, нали по телефона каза, че си влюбена?
- Казах. А после трябваше да се върна. – троснах се аз.
- А баклава донесе ли ми?
- Донесох ти – образно казано. Купих ти специално, но я изядох по пътя.

Роко се нацупи и взе да разглежда снимките. Докато ровех из чантата си, за да извадя някакви сувенири, купени набързо пред синята джамия, на дъното открих няколко фъстъка, изпаднали от локума, и нишки пишмание. И изведнъж ми стана адски гадно, че съм изяла баклавата на Роко.

- Ставай! – изкомандвах с тон, нетърпящ възражение.
- Къде бе, не съм си разгледала снимките!
- За баклава.

Следващият автобус ни заведе обратно в Истанбул.

Рекламна пауза #7

August 16, 2010 - 2:13 pm No Comments

След дълго отсъствие ви представям немислимото: рекламна пауза номер седем!


Започвам със серия изключително семпли принтове, които обещават, че косата ще се върне. Не знам доколко дерматолозите са съгласни, но слоугънът удря право в десятката: It’ll come back. 1, 2, 3, 4.

Направо от Бразилия: малки деца с големи идеи. Все едно в рекламните агенции и без друго не работят предимно деца.

Един спот с типично холандско чувство за хумор и добро използване на влиянието на контраста. Клипчето някак не показва напълно, че холандците стават все по-умни, но ни развеселиха, затова сме склонни да им се доверим.

Обичам такива прости реклами. Не че не обичам излишната помпозност, но е хубаво посланието да пристигне до аудиорията си без да шуми излишно.

Модата се върти, използвай Dreft и след 20 години пак ще можеш да носиш същите панталони. Любимият прах за пране на хората, които не обичат да изхвърлят.

Ето два симпатични клипа, които залагат на измислена болест – PFT (pre-flight tension или напрежение преди полет) и предлагат лек за това състояние: летището в Сидни. Според мен с болестите шега не бива, но в конкретния случай проблемът с организирането на всяко едно пътуване е илюстриран доста добре и внушението си върши работата.

Нормално е всеки от нас да се чуди как да издои дъгата и Skittles ни навират очевидния отговор в лицето: нужен е жираф, естествено! Клипът идва от SapientNitro – Русия, но следва една от тенденциите, които забелязвам напоследък в американските реклами, а именно: да се инкорпорират безумни количества сюрреализъм.

И един персонаж, без който сезонът нямаше да е същият: Джъстин Бийбър в епизод на сериала “Къде са ми пъпките”.

Банковите услуги по правило се рекламират с обещания за вълнуващо настояще и осигурено бъдеще. Този клип на UBank не прави изключение, но бяга от традиционните банкови визии. Как да не си направиш депозит в банка, която ти обещава Холивуд в краката ти?!

Zu Hause ist, wo Puding ist.

August 15, 2010 - 10:50 pm 2 Comments

Някога, като студентка, Роко беше делила голям апартамент в центъра на София с двама съквартиранти. Съвместният им живот бил организиран кротко – те тихо и вътрешно се мразели взаимно, но никой не казвал нищо на другите.
Всички обаче обичали хладилника, но най-много го обичала Роко и затова често го пълнела с кулинарни чудеса и глезотии. А съквартирантите изяждали всичко, оставяли след себе си кочина и никога не казвали “Благодаря”. И всичко вървяло наред, докато един ден от хладилника не изчезнал пудинга на Роко. За много неща тя е безкрайно толерантна, но стане ли въпрос за пудинг, нещата стават неконтролируеми.
Та прибрала се Роко вкъщи и установила липсата на пудинга. Почервеняла от яд, пушек заизлизал от ушите й и изсъскала през зъби: “Щом искате война, имате война”. После спряла да купува каквото и да е, а съквартирантите й само след седмица умрели от глад.
Роко отдъхнала облекчено и си направила нов пудинг, този път всичкият само за нея.

Mainstream

July 27, 2010 - 3:26 pm 2 Comments

Сутринта ме завари с една много разтревожена Роко и пръста й, вдлъбнат в звънеца на входната ми врата.

- Изгубих го. Никъде не мога да го намеря! – проплака тя, влитайки у нас.

Включих машината за кафе и извадих от камерата кутия сладолед.

- Търсих навсякъде, разбираш ли – няма и следа от него! Не знам какво ще правя сега…

- Успокой се,  не е страшно. – отвърнах аз, неспособна да вникна в сериозността на липсващото вдъхновение на Роко. – Работиш скапана работа, взимаш скапана заплата, живееш в скапан град, нищо почти никога не се случва… За какво толкова ти е това вдъхновение?

- Защото без него съм същата като всички!

- И какво ако си mainstream, не е болка за умиране.

- Абе ти полудя ли? – очите на бившата вдъхновена добиха размерите на средно-големи палачинки.

- Полудях. Още като изгубих собственото си вдъхновение.

После двете изядохме по един сладолед в мълчание, сложихме си удобни обувки и излязохме да си търсим вдъхновението. Все някъде трябваше да е.

Анкета!

July 16, 2010 - 12:51 pm No Comments

Помощ!

July 8, 2010 - 9:21 pm 2 Comments

Ок, хора, хавата е следната. Имам нужда от помощ – ама сериозна помощ. Нали виждате сивия бутон, на който пише “Stem”? Натиснете го. После пратете линк на приятелите си, на класната, на всичките си скайп контакти и въобще – на когото се сетите. От вас зависи моята слава (и това да спечеля чуден фотоапарат – съдбата просто ми го дължи, след като DHL изгубиха моя и той беше доставен на грешни хора някъде по света). Ако спечеля, ще черпя по едно, затова гласувайте (и внимавайте под снимката да пише Vanina Ivanova, а не Пенка от Долно Нанагорнище, ей!)!

Просто vs.

July 8, 2010 - 8:41 pm 2 Comments

“И въобще, да живееш просто е въпрос на много сложности” – каза Роко и отпи глътка студено бяло вино. В същия тоя ден в средата на юли, някъде заваля голям сняг.

Терминал

July 2, 2010 - 7:02 pm No Comments

- Искаш ли да дойдеш при мене? Нещо не ми е съвсем наред. – гласът на Роко по телефона звучи празно, не тревожно.
- Къде си?

Намерих Роко на летището. Беше се подпряла на един парапет близо до изхода за пристигащите и гледаше към небето. И двете имаме стотици места, на които се крием, когато ни докривее, но досега като че ли никога не се бяхме сещали за летището – тая огромна черна дупка във вселената, вратата към някое измерение, което е различно от настоящото тъпо такова.

- Два на Lufthansa, един на Swiss Air и поне 4 на Bulgaria Air. – каза тя, когато пристигнах и й подадох гигантско карамелено макиато с допълнително захар.
- Това за колко време?
- За последните 4 часа. Може да е имало и други, които да не съм видяла.
- Това са много полети за четири часа, бе, Роко.
- Ами бягат хората, какво да ги правиш. Ти носиш ли си паспорта?
- Нося го.

Влязохме вътре и на гишето за информация попитахме за къде е следващия излитащ полет. На път за самолета някакъв униформен се опита да вземе макиатото на Роко, тя се опита да го набие, макиатото се разля и Роко се разплака. После отлетяхме за Маракеш.

Вафли “Криза”

June 23, 2010 - 7:38 pm 1 Comment

Дами и господа, на вашето внимание представям вафли “Криза”:

Минималистичният дизайн на опаковката напълно отговаря на търговската марка. За съжаление нямам наблюдения върху пазара на вафлите и не мога да преценя дали цената също е кризисна.

Министър Дянков неотдавна обяви, че кризата е свършила, затова побързайте да се сдобиете с вафли “Криза” – предвещавам им скорошна пазарна смърт.

Дневен обзор

June 23, 2010 - 12:02 am No Comments

Новината на деня: затворили chitanka.info.  Заслужават си го – щом дори и тъпанарите от ГДБОП са успели да ги хванат, значи не са се постарали да се скрият достатъчно.

От друга страна обаче – има ли за какво да се крият? Законът за авторското право и сродните му права гласи, че библиотеките имат право да разпространяват съдържание “без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение”, стига да са общодостъпни и да не правят пари от това (виж глава пета от въпросния закон). Членството в библиотека обаче струва пари – т.е. библиотеката прави кинти от това, че ми предлага книги (на страница 9 от следния документ можеш да видиш ценоразписа на народната библиотека например). Chitanka.info не взима пари. Не съм юрист и не съм се ровила в нещата подробно, но като че ли нещо в цялата схема не е съвсем у ред.

Това, срещу което коментиращите в интернет се бунтуват най-запалено, е ниското качество на  българските книги. За съжаление обаче не мога да се съглася с тях, защото ако аз съм средностатистически български студент и съм неграмотен (както подобава на средностатистически български студент), четенето на грамотно написана, добре преведена и коригирана книга би ми причинило неудобство, неувереност и може би дори комплекс за малоценност. А никой не иска да си купува (скъпи) продукти, които го карат да се чувства тъп.

В този смисъл издателствата много хитро пестят от редактори, коректори и преводачи – така те просто задоволяват наличното търсене и действат съвесм логично от гледна точка на маркетинга! Затова ще следя с умиление ехидните им коментари по отношение на chitanka.info поне до утре, когато вероятно ще застрелят някого в центъра на София, ще хванат прокурор с подкуп или ще пуснат нов епизод на “Стъклен дом”* и това ще се превърне във водеща новина.

* Изброените три варианта са само прогнози и предположения. Ако случайно някоя от тези прогнози се сбъдне, не подлежа на наказателна отговорност, но ще започна да взимам пари за предсказване на бъдещето.