ink

Още малко ще подосаждам за вчерашния семинар. На второ четене имаше четири, а не две добри кампании.  За първата вече разказах,  а втората ще представя малко по-надолу.

Третата добра кампания (до материалите от която, за съжаление, нямам достъп), беше такава на прах за пране. Екипът се беше спрял на идеята, че прахът за пране е лесен като песен. Кампанията им се въртеше около няколко добре познати български песни, чиито текстове бяха модифицирани така, че да отразяват проблематиката на прането и неговата белота (слава Богу, без намесата на леля Мария). В ТВ клипа различни хора пееха въпросните песни фалшиво, а слоугънът беше “Не всеки може да пее, но с [рекламирания прах] всеки може да пере” (цитирам по памет).  На кампанията куцаха предварителните проучвания и техническото изпълнение, но идеята беше силна.

Четвъртата кампания, оценена най-високо от журито, беше социална и се бореше с “войната на пътя”. Слоугънът – “Воланът е в твои ръце” – е много добър, но се губеше сред останалите клишета на кампанията. Визуалните са експлоатирани до болка в милиарди други социални реклами, но презентирането на рекламите беше много силно. В крайна сметка спечели добрият пич (pitch, бе, не “Пич, къде ми е колата”) на лоша реклама. Хем е малко тъжно, хем е показателно. UPDATE: Клипа можеш да видиш ето тук.

Но да се върнем на кампания #2. Единият от авторите й е разказал всичко за нея, прочети го тук: Семинар “Креативността като начина на живот” в блога на Дечко Стефанов. Тук ще сложа само клипа към кампанията, за да ти стане интересно и да прочетеш инфото:

Принтовете можеш да разгледаш в ей тази галерия. Айде пак: Брааааавооооо!

Както обещах в ентрито за семинара “Креативността като начин на живот”, който се проведе вчера в НБУ, споделям тук една от добрите концепции, които видях.

Автори на проекта са Мария Куманова и Яна Димитрова, студенти в модул Реклама на програмата “Визуални изкуства” на същия университет. Ето какво разказват Яна и Мария за идеята си:

Покрай нас всеки ден минават голямо количество истории. Ние решихме да потърсим онези, които си струва да се знаят. Открихме ги лесно – белязаните със звездичката на Converse. Започнахме от идеята, че потребителите на тази марка са хора, с които вероятно си струва да се запознаеш и да чуеш историите им. Целта ни беше да инициираме общуване, вдъхновено от идеологията на марка с повече от 100-годишна история. Като резултат ние лично се запознахме със случайни хора по улиците на София, подбирани само по това дали дали носят Converse. Оказа се, че сме били прави в предварителната си преценка за тях. Най-важното за нас беше, че винаги се разделяхме с усмивка. Голямото количество снимки, които направихме, бяха качени във facebook група с името “start a conversation”. Понякога се оказваше, че хората, които сме снимали по отделно, всъщност се познават.

Най-добрите от снимките станаха част от клипа към кампанията, който (ще) се разпространява на принципа на вирусния маркетинг – с препращане между приятели и познати. Избрахме интернет като основен медиен канал не само с цел оптимизация на разходите, а и защото е най-адекватния вариант за достигане на таргета ни.

За да избистрят концепцията си, момичетата разглеждат историята и ценностите на марката и идентифицират като основни послания тези за вдъхновението (и как то не е еднопосочен процес) и за връзките между хората.

Основен елемент на кампанията е ТВ спот, в който за съжаление не виждаме историите, открити от Мария и Яна. Това е сериозен пропуск, но все пак говорим за курсов проект, разработен с минимални ресурси (НБУ все още не предлага кой-знае-каква материална база за рекламна продукция на студентите си) и (допускам) – в ограничен срок. Визуалната комуникация е ясна и динамична и носи много настроение:

Комуникационният канал – интернет – е единствен, но наистина ефективно достига до целевата си аудитория; фейсбук групата е добро попадение – доказателство за това е бързото темпо, с което броят на членовете й се увеличава – но пък не са засегнати социални мрежи и платформи, които могат да се използват за по-ефективна комуникация с феновете и потребителите на марката (например създаване на собствен канал в YouTube, блог, Twitter и др.).

Като цяло идеята следва съществуващата комуникационна политика на марката и ако се пипне леко, може да се получи чудесна и вероятно много ефективна кампания.

Та така. Присъедини се сега към мен и кажи “Браво!” – добрите идеи и съвестната работа трябва да се подкрепят. Надявам се, че Мария и Яна ще намерят мястото си и ще успеят да се реализират на българския рекламен пазар, за виждаме по-малко недомислици и слоугъни като “В ЕС вече имаме права” (за ЕС и правата – някой друг път).

Василена е написала интересен текст за общуването с клиенти и клиентската поддръжка. Това, което ме заинтригува в текста, е фактът, че тя описва частен случай с конкретен уеб хостинг пръвайдър – същият пръвайдър, който използвам и аз вече от 2 години – SuperHosting.bg.

В коментарите под текста много читатели споделят, че също имат много добро впечатление от клиентската поддръжка на фирмата и това ме изненада много – самата аз нямам ни най-малка представа как SuperHosting решават проблеми. Просто защото никога досега не съм имала проблем с услугата им.

Така за мен се повдига следният въпрос: дали е по-важно да имаш наистина добро отношение към клиента, да се грижиш за него и да решаваш проблемите му бързо и професионално, или просто да предлагаш продукт/услуга, които не създават проблеми?

Нека да разкажа един случай от собствената си практика. Дълго време използвах интернет от Spectrum Net. Кабелите, по които интернетът стига до мен, висят по стълбовете и дърветата в квартала и така най-сигурният индикатор ще има ли интернет у нас или няма да има си остава прогнозата за времето. Не се шегувам – дори и обикновен дъжд или вятър водеха до спирането на нета у нас и дълги разговори с техническата поддръжка на Спектър Нет.
Хората, които се занимават с конкретната техническа поддръжка за съжаление са некомпетентни и груби. Те не решават проблеми, не пращат техници, които да оправят падналите кабели, обиждат клиентите в прав текст и затварят телефона, когато им омръзне да говорят. Единственият начин да се оплачеш, е да оставиш жалба на хартия в някой от офисите им.

Дълго време търпях това поради липса на алтернатива в района, където живея. Преди около 2 месеца обаче чашата преля – след 3 дни нямане на интернет и абсолютното нехайство на Спектър Нет, навиках човека, с когото говорех по телефона и му обясних, че оттук нататък от мое име с фирмата ще контактува единствено адвокатът ми (в конкретния случай Спектър беше в грубо нарушение на договора ни и имах пълно основание да ги съдя и да изисквам компенсации).

Рано на следващата сутрин ми се обади представител на Трафик Нет. Някой анонимно беше попълнил телефона и адреса ми във бланката за препоръки на сайта на Трафик Нет (най-вероятно – представителите на Спектър Нет, и това е най-доброто, което са правили за мен). Търговските представители на Трафик бяха доста настоятелни и след като ми предложиха безплатно да тествам услугите им, се съгласих.

Само месец след като смених доставчика, отново се оказах без интернет. Набрах телефона за поддръжка на Трафик нет, но не успях да се свържа. След десетина минути опитах пак – и отново всички линии бяха заети. След още десетина минути вече оставях поредния безобразен статус във Фейсбук, защото връзката ми към интернет беше възстановена.

И отново въпрос: има ли значение, че клиентската поддръжка на Трафик Нет е скапана, и че не можах да се свържа с тях, когато имах проблем? За мен – не, просто защото проблемът беше разрешен изключително бързо. След това не съм имала други проблеми.

Като човек, работил дълго време в сферата на връзките с клиенти, осъзнавам колко е важно доброто клиентско обслужване, особено в България, където това животно е застрашен вид. И все пак, за мен като клиент остава много по-важно да получа очакваната услуга/продукт и да ги използвам без проблем, отколкото да имам проблеми и да ме обслужат добре.

Вие какво мислите?

Актуализирах малко blogroll-а, имаше позастояли линкове. А поводът беше новият журнал на Luke-I-am-your-father, а.к.а. Лъчо – Мейзъло.орг. Наричам го журнал, защото е нещо като блог, нещо като списание – наминавай от време на време, сигурна съм, че ще има интересни неща.

Luke-I-am-your-father, ще черпиш една бира за безплатната реклама

… представям ти блога на Александра. Александра Кишишева. Чу ли бе,Google!

Google не иска да индексира блогове в wordpress.com. Много надменно, според мен.

Ако обичаш да играеш покер, или не знаеш как да играеш покер, ако мислиш, че в покера има кинти, ако имаш кинти за харчене – отиди утре след 15:00 на www.bg.pokerstrategy.com и гледай какво става.

Community manager на българския PokerStrategy.com е не кой да е, а прекрасната ми Надя.

Така де – ако искаш полезни статии за покер, както и безплатен стартов капитал – тичай бързо да се регистрираш. Подозирам, че притежаваш интелигентност над средната, затова вероятно си забелязал, че горното е мазен линк към собствения ми referral профил. Направи покер играчу добро, и ще спечелиш на Блекджек.

Peace out и успех на Нана и българското PokerStrategy общество.

Вече повече от седмица, откакто с Неда гледахме “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, а все не остава време да напиша няколко думи за него. Ето, сега.

Миналата събота скуката ни отведе в кварталното кино, където в този час можехме да гледаме само този филм и си купихме билети, млечен шейк и кола. Всички предпоставки за добро прекарване.

“Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” се оказа филм, който ни докара до състояние на еуфория – вероятно не защото е толкова добър, а защото е лъч надежда за българската кинематография ( и не само). Написан е леко и нормално – няма ги традиционните за българското кино отвратително мълчание и “арт” кадри, които би трябвало нещо да внушават, а всъщност са безкрайно дълги и досадни. Диалозите са нормални, а главните герои говорят с чаровен акцент (което поставя въпроса щеше ли филмът да е толкова хубав с български актьори в ролите? Не съм сигурна в отговора.). Впечатляваща е дозировката на чувството за хумор – точно толкова, че да не избухнеш в рев заради иначе тъжната история.

Споменавам тъжната история, но “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” всъщност е филм за надеждата, за мечтите, за завръщането към дома и към себе си. Главният герой, Алекс, претърпява автомобилна катастрофа и губи родителите и паметта си. Дядо му, Бай Дан, нахлува в живота му, за да му даде посока, спомени и спасение. Сюжетът е увлекателен и макар отделни фрагменти да остават неразвити, те поглъща – плачеш, смееш се и напълно забравяш за пуканките и млечния шейк в скута ти.

“Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” е един от онези филми, които много леко свирят по струните на българския манталитет, показват ни какви сме и за какво можем да мечтаем и ни оставят една идея по-щастливи и обнадеждени. Какво повече да искаш?

Снимка: http://www.theworldisbig.com/

Ето това гледах онзи ден и понеже нищо не разбирам от танци, няма да разказвам. Слагам ти обаче малко снимки без фокус – а липсата на фокус, виж сам, не винаги е отрицателна.

Made with Slideshow Embed Tool

Made with Slideshow Embed Tool

Преди време от British American Tobacco ми изпратиха рекламна брошура, за да ми представят „революционния и още по-оригинален имидж на KENT”. Представянето явно се осъществява посредством екзотичен дизайн на лимитирана серия на марката.

Дотук всичко е нормално – рекламните кампании на KENT отдавна се базират на дизайна на продуктовата опаковка. Според брошурата обаче досегът с лимитираната серия „ще впечатли всеки модерен пушач”, което повдига у мен въпроса кое отделя модерния от старомодния пушач? Уви, не можах да формулирам дефиниции за двете категории.

Когато за пръв път попаднах на новата опаковка, установих, че вероятно попадам в категорията „старомодни” пушачи – намерих кутията за неудобна и непрактична. Разгъването й ме озадачи и досега не мога да си обясня функцията му (освен може би разкриване на нови рекламни пространства?). Кутията е и по-голяма и по-ръбата от обикновената, а концептуално, по скромното ми мнение, е недомислена и дразни.

Какво мислиш ти по въпроса? Каква е идеята на подобна кутия? Какво прави един пушач модерен? Давай смело, няма да пиша двойки по реклама и дизайн.