Чака-рака: “Сателит”

Днес в “Чака-рака” ще те върна назад във времето преди цифровата 1телевизия и HD форматите – време на истински артисти, панелен потенциал, облекла в стил “Остин Пауърс” и класическа, хардкор чалга. Представям ти парчето “Сателит” на легендарната Екстра Нина. Още в самото начало на клипа режисьорът ни показва истински важните неща в живота: чатала на

Чака-рака: “Време за избухване”

За начало на рубриката Чака-рака избрах скорошната колаборация на Милко Калайджиев и Устата. Вярно, той все още не може да бъде класифициран като класически, но го намирам за семиотично наситен, както и за тематичен за сезона. Ladies and gentlemen, драги ми читателю, клипът: Още в самото начало на клипа неволно се сещам за един от

Нова рубрика: Чака-рака

Не знам дали знаеш, драги ми читателю, но българската чалга е един от любимите ми културни феномени. Любима ми е по много причини, например заради огромното развитие, което претърпя през последните десетина години (текстове, клипове, начинът, по който изглеждат чалга звездите), заради въздействието, което има върху отруденият български народ, и прочее. Българската чалга беше обектът,

The Framework of Survival

Какво те кара да се стремиш към най-доброто в живота си? На какво си готов, за да ставаш все по-добър? С какво е различно ежедневието ти от това на останалите?*   Защо сега тия въпроси в неделя сутринта? Неделите са за лежерности, тежките философски въпроси се обсъждат във вторник. Сетовете от правила са ми важни.

Заместители

Докато мечтаем за по-добър живот, се случва и да забравим нещо важно. Например блогването. Отговарянето на имейли. Срещите със съученици N на брой години след завършването. Някоя и друг рожден ден. Но за блогването ми е думата. Facebook и Pinterest направо ми елиминираха нуждата да бложа. Разделям си съдържанието за по-добро таргетиране на аудиториите. Губя

Вечното щастие на идеите

Когато с Роко се заговорим и се роди някоя нова идея, обикновено минаваме в мислителски режим и изпипваме идеята до последния детайл. После решаваме да направим блог, посветен на идеята, метафорично захвърляме и идеята, и блога в някое чекмедже и ги оставяме да отлежават за вечни времена. Днес, в ранния следобед, с Роко си направихме

Кой е тоя ТED?

Вчера благотворително подарих деня си на TEDxNBU и сядам да ти разкажа, преди напълно да съм изгубила интерес към събитието. Преди да започна, тропам с крак и обяснявам на организаторите, че не може да вдигат хората безобразно рано в събота сутрин. Не и ако не предложат титанично и колосално преживяване. Другият (другия? обърках се нещо)

5000 часа разлика

Много обичам сериали. Предпочитам ги американски и забавни. От време на време гледам и български. “Стъклен дом” беше трагичен в началото. После започна да ми става интересен. Актьорите влязоха в час. Диалозите стават. Сюжетът е почти читав и той. “Под прикритие” и той има силни моменти, макар и само на моменти. Не се оплаквам. “Домашен

Вишу образование

Списание 12, публикация със заглавие “Културно”. Неясна снимка и текст; цитирам: Това са Виктория и Димитър. Виктория е фейс-контрол на Culture Beat, а приятелят и Димитър, учи голф в НСА и има брат близнак. Срещнахме ги на парти по случай втория рожден ден нa клуба. Димитър учи голф в НСА учи голф в НСА учи

Мъртви езици

В една обикновена вечер с Роко прескачахме по каналите в търсене на реклами. Без да искаме, бяхме попаднали в праймтайма на праховете за пране. Течни и на прах, скъпи и евтини, български и вносни – прахове за пране! И всички до един безкромпромисни към петната. – Това е глупаво! – отсече Роко. – Все едно

Генезис

Днес сутринта Роко ми се обади по телефона и попита какво правя. – Тъкмо си мислех за теб – отговорих аз – и щях да ти се обаждам, за да ти кажа, че снощи сънувах Стиви. – Лъжеш! – отсече Роко. Стиви ни е общ познат, по който си падам аз, а той си пада

Тъпи и луди

Хората с кауза са много страшни понякога. Слушаш ги как проповядват свобода и уважение, после ги слушаш как ти казват, че си боклук, задето не подкрепяш тяхната кауза, и се чудиш тъпи ли са или са луди. После в главата ти тайно се прокрадва план как да им спреш кислорода, но решаваш вместо това да

И днес няма да се мре

В една иначе незабележима вечер по средата на седмицата, Роко дойде у нас и каза, че ще прави торта. Отворихме бутилка вино, после още една и съвсем скоро загубих интерес към Роковото печиво. Малките часове на нощта дойдоха малко неочаквано, изморихме се и заспахме блажени. Рано сутринта на следващия ден се събудих от нечие присъствие

Единична стая

В края на септември Роко ми изпрати именно този имейл: “Копеле, остават само три месеца до Коледа!!!” Удивителните в края на изречението показваха колко много Роко се вълнуваше за случайното си откритие (или от наближаващия празник); при нормални обстоятелства Роко презира удивителните, чудейски се на какво толкова се удивляват и защо се мислят за специални,

Копирайтинг на промоция

Кликни на картинката за по-голям размер Тези дни Обявите с главно “о” буквално ме преследват. На вашето внимание – поредният шедьовър, при това на каква цена! За 5 лева получавате не един, не два или пет, а цели 10 рекламни слоугъна; и това не е всичко – получавате и дефиниция на “слоугън” от Уикипедия! Да

Влечуги собствено производство

И отново в рубриката “Обявата”: продават се влечуги собствено производство. Старият гущер цикли във форумите, пуска обяви и си нарежда под носа: “Няма да си спазваш вечерния час, а? Искаш повече джобни, а? Не вярваш, че ще те продам по интернет, а? Да внимава и майка ти, тая змия…”

Тигър & Прасчо

В един слънчев ден точно в края на лятото с Роко скачахме в морето от едни скали, после излизахме обратно на скалите, изморени от плуване, и говорехме за всичко и за нищо едновременно. Телефоните ни звъняха, а ние ги вдигахме избирателно. Обади се и Джими, един от любимите мъже на Роко, и разговорът някак тръгна