В края на септември Роко ми изпрати именно този имейл:

“Копеле, остават само три месеца до Коледа!!!”

Удивителните в края на изречението показваха колко много Роко се вълнуваше за случайното си откритие (или от наближаващия празник); при нормални обстоятелства Роко презира удивителните, чудейски се на какво толкова се удивляват и защо се мислят за специални, когато простата точка върши точно толкова добра и много по-дефинитивна работа. Сега обаче беше сложила не една, а три удивителни.

Изпсувах на глас и си затворих пощата. Само няколко дни след Коледа навършвам 21 за 7ми път, а в изпълнението на Големия План за живота си съм доникъде. Мисълта за това ме депресира неимоверно.

Обадих се на майка ми, за да я попитам какво ще правим за празниците. С баща ми щели да ходят при сестра ми. Отново изпсувах и затворих телефона. После отворих първия случаен сайт за туристически услуги и си резервирах пътуване до Малдивите с доплащане за единична стая.

Отворих си пощата и отговорих на мейла от Роко:

“Копеле, тая година отменям Коледата.”