Тия дни много забравям да блогвам тука, най-вече заради шестте ми тайни блога, и също защото много работя. По този повод ще излогорея тука всичко, което съм имала намерение да ти споделя наскоро. 1. Как се пишат мейли до клиенти Ето така: 2. Най-смешният човек във Фейсбук Най-смешният човек във Фейсбук не е Zhelyo от
Author: Vanina
People Are Like – Wait!
Новото парче на DENA на моменти прилича на Харлем Шейк, и точно като Харлем Шейка е напълно безсмислено, обаче зарибява. Помня в какъв екстаз изпаднах, когато открих Cash, Diamond Rings, Swimming Pools (супер добра тема за парти, между другото) – Иво ми го прати безкрайно въодушевен, сложих си го за рингтон и после месеци наред
Фото-репортер
Нали обещах да снимам повече, ето от днес няколко неща. Всяко чудо за три дни при мене, а и няма всеки ден чак интересни неща за снимане – обаче ето, старая се. От мястото на събитието: търговците на мартеници изглеждат по-криви от друга година, дъгите са двойни и започват от паркинга на КАТ, а вечер
Снимай това
Преди няколко дни сънувах, че сме с майка ми в Рим и обикаляме Колизеума, обаче отвътре, и е супер малък – чак дразнещо малък. Исках дори да го снимам и да покажа на всички колко е скапан и малък тоя Колизеум, но – о, ужас! – фотоапаратът ми го нямаше с мен. Изпаднах в паника
Честни престъпници
“Под прикритие” свърши. Ето ти няколко други сериала за престъпници, които за разнообразие са интелигентни и наистина интересни.
Правопис и пунктОация
По-рано днес си говорихме с една приятелка за неграмотността. Приятелката ми живее в Холандия и петгодишната й дъщеря в момента усвоява две азбуки наведнъж – българската и холандската. Смея да се хвана на бас, че след 3 години това дете ще е по-грамотно на български, отколкото средностатистическия български студент или журналист, и привеждам доказателства за
Мъжки момичета
Малко качествени сериали с яки женски роли. Стига само “Под прикритие”.
Ключови думи
Ключовите думи, по които хората попадат на блога ми, не винаги са вълнуващи. Понякога обаче се събират истински попадения и пръстите ме засърбяват да извадя най-добрите и да ги изкоментирам.
Tripping Down Memory Lane
Без да претендирам вяра в свръхестествени енергии и сили, преминавам през живота “между капките” или “под щастлива звезда” – наречи го както искаш. Не че не ми се случват тъпотии, но като тегля чертата, имам един добър и смислен живот. Не че няма какво да желая – човеците така сме устроени, винаги да искаме повече;
История в картинки
Искам Nexus 4 за $300 от Щатите. Според Гугъл, $300 се равнява на ей толкоз изработени с пот на челото местни пари: В Щатите Нексуса е sold out обаче. Тука не е: Животът по някога е гаден и тъп.
Работа насам, работа натам
В българския пазар на труда има нещо много сбъркано. Безработни у нас – бол, но и обявите за работа са хиляди. Всеки с малко здрав разум би следвало да се запита къде нещата се объркват, нали? Обичам да чета jobs.bg. Правя го за забавление – някои от обявите са просто трогателни в неадекватността си. Преди
Бранд реализъм
– И кво, новото лого на България, а? – изсумтя Роко. – На мене ми хареса логото, Роко. – отвърнах й аз. – Грозно, циганско, от всичко по малко, ама от нищо по колкото трябва, обезформено… С две думи – манджа с грозде. Точно като България. И без това не заслужаваме нищо по-добро. Роко, обаче,
На свобода
Понякога с приятели водим вълнуващи разговори; друг път си говорим в скайп за Черната Златка. Ети: ма аз като изронизирам никой не вдява…от петък спирам да съм блондинка Ети: ще си се върна към скучното черно 🙂 Аз: що черно бе Ети: щот златка черната е на свобода Ети: и да си приличаме Ети: искам
Като метрото е
– Копеле, видях ти поста за LinkedIn-a. – сподели ми днес Роко. – И какво? – Замислих се – отвърна тя. – Той LinkedIn е като влакчетата на метрото на “Васил Левски” – пише “До станция Джеймс Баучер”, ама не ти казва, че трябва да слезеш и да смениш линията на “Сердика”. След това ми
Оправих го LinkedIn-а
В LinkedIn всички сме по-хубави, по-умни и по-можещи. Спор няма. Ей това вълнуващо откритие направих тези дни, когато се позаседях в тая неземна социалка. Не ме разбирайте погрешно – броят на контактите ми там далеч не е достатъчно голям, че да служи за представителна извадка. И все пак… Бивш колега, с който сме работили като
Инстаграм е визуална логорея
– Защо чак сега се прибираш? – попита ме осъдително Роко – Умрях от скука без теб! – Сори, Роко, ходих на една изложба. – оправдах се набързо аз и си събух обувките без да ставам от дивана. Стискаха ми. – Е каква беше тая изложба? – Благотворителна, на инстаграм снимки. Купих си три. –
ЧНГ
Не, честно – тоя wordpress може ли да се чупи при всеки ъпдейт?! Може явно, но и тоя път закърпих положението. Оттук нататък – никакви ъпдейти, честно. Иначе 2012 приключи успешно, посрещнахме с приятели новата 1885-та, погледахме фойерверките, после Дунавското по телевизията и така. Работата се е натрупала, ама все ще я свършим до края
Помните ли Яна?
Помните ли Яна? Може да я помните, а може и да не. Важното е, че аз я помня и се сетих за нея, когато маркетинг мениджърът на фирмата ми каза “Намери ми копирайтър, ама да е като теб”. Нека да бъдем честни – не знам доколко “като мен” е комплимент в общ план, но като
Концерти за пиано
Беше най-студеният 9-ти април в историята на човечеството и с Роко си говорехме за нещата, които ни правят щастливи. – Ако трябваше да избереш едно, едно единствено нещо, което да те прави най-щастлива от всичко, или е най-важното нещо в живота ти, кое щеше да бъде? – попитах аз. – Ами не знам – те
Нарисувай ми овца
Понякога в офиса работата е толкова много, че единственото логично решение е да я зарежем тотално и да се занимаваме с по-приятни неща. Онзи ден например, вместо да пиша статии, разказвах на шефа си за курса по рисуване, на който мисля да се запиша. За да разбере дали имам нужда, ме помоли да нарисувам кон.