ЛИТВА, НЕ ЛАТВИЯ

Неотдавна майка ми ме покани да се присъединя към нея за кратко пътуване до Литва и твърдо следвайки принципа “Гъз път да види”, се съгласих. Ако трябва да избирам дестинация сама, 100% ще ме намерите на някой плаж с коктейл или два в ръка, та си казах – давай, сега ти е паднало. Ето какво имам да ви разкажа за тая прибалтийска република.

Очакванията

Асоциирайки Литва с Естония, родината на Скайп и въобще – технологичен хъб – очаквах да се окажа в бъдещето, да ме возят на кола без шофьор и да имам тъчскрийн в тоалетната на хотела. Вместо това се оказах на място със скапан безжичен нет, градски транспорт като в София и най-обикновен сешоар в банята. Доста разочароващо.

Логистиката

Литва | Блогът на Ванина Иванова

От България до Литва се стига с полет през някъде другаде, в нашия случай – Виена. Летището във Вилнюс е с колосалните размери на това в Асеновград и е цяло чудо, че летяхме с истински самолет, а не с такъв с перка.

От Вилнюс до крайната ни дестинация Каунас (литовският Пловдив) – влак, или по-точно два влака – един от летището до гарата, и още един от гарата във Вилнюс до тази в Каунас. И двете гари са на по няколко нива, с много и високи стълби. Асансьори почти нямаше, така че туристите имат идеална възможност да влачат куфари за развиване на мускулна маса.

Разписанията на влаковете не са съобразени с тези на полетите, така че на връщане ни се наложи да прекараме часове на летището, на което има един киоск, една будка за сувенири и аптека. Направо се почувствах у дома си.

Градският транспорт в Литва е като този у нас – стари и раздрънкани автобуси и трамваи, маршрутки, които карат бясно, и електронни табла по спирките. Билетите бяха по 67 евроцента (може и да си измислям, честно казано не помня колко струваха), а бакшишите се радват на туристите все едно са деца в сладкарница.

Езикът

Литовският език е много близък до китайския – в смисъла на това, че и от двата не отбирам нищо и нямат нито една дума, която поне малко да наподобява дума от нормален език. Принадлежи към балтийската група, която освен него включва само латвийския, т.е. що се отнася до езикови групи, тази е по-скоро загубеняк.

През първите няколко дни се чудех защо местните кихат толкова много и го отдавах на студения климат, а после разбрах, че това “Ačiū!” (“Ачу!”), което чувам навсякъде, означава всъщност “Благодаря!”. “Ačiū” се оказа първата и единствена дума, която научих.

По-късно разбрах, че литовският притежава два рода за съществителните, три за прилагателните, три глаголни спрежения и седем падежа. С това езикът се оказва своеобразен метод за мъчение и прави немският да изглежда като детска игра. Ja, das ist recht!

Домакините ни в Литва настояваха, че английският е широко разпространен и не би трябвало да имаме проблем с комуникацията, но нашият опит обаче показа тъкмо обратното. Добрата новина е, че всички говорят руски, та се оправих и за пръв път имах практическа полза от седемте години в руско училище.

Архитектурата

Градското планиране в Литва явно е на ниво “Заеби, строй там каквото искаш” – в рамките на няколкостотин метра можеш да видиш типична скандинавска архитектура, соц блокове, руски дачи и ар нуво. Трогателно.

Няма високи сгради, което прави градовете да изглеждат много по-малки, тихи и спокойни, отколкото всъщност са и това допринася за усещането, че си се върнал примерно в средата на 80-те.

На всяка крачка във Вилнюс и Каунас има църква – източноправославна, католическа, протестантска, лутеранска, синагога или джамия. По официални данни над 70% от населението са католици, та не знам другите деноминации от какво се издържат.

И в двата града има стари градове, микс от готическа, ренесансова и барокова архитектура. В интерес на истината ги намерих за доста чаровни.

Туристически атракции

Ако искате да научите повече за традиционните туристически атракции в Литва, обърнете се към TripAdvisor. Аз ще ви разкажа само за три места.

Първото е музеят на дяволите в Каунас. Помещава се в триетажна соц-сграда, входът е евро и нещо, а гардеробиерът е сърдит литовски дядо, който сумти и пръхти, докато ти дава номерче.
Експозицията се състои от фигурки, скулптури и картини, изобразяващи дяволи. Това е, нищо друго. Един литовски художник с непроизносимо име започнал да ги събира, после направил музей. Това е все едно да изложа някъде колекцията си от салфетки или миришещи листчена и да взимам на хората по два кинта, за да ги видят (трябва да проуча има ли потенциал в тая бизнес идея).

Второто място е градският музей в Каунас, който някога е бил кметство. В него:

а) се влиза само на кръгъл час;
б) се влиза само в група от минимум 5 души;
в) се влиза само с екскурзовод; и
г) екскурзоводът говори единствено и само на литовски, дори и да говори английски и цялата група да е от чужденци.

Както можете да си представите, от цялата обиколка в музея разбрах точно нищо. Все пак ми стана ясно, че в докато е работел в сградата, кметът на града се е ползвал от един много особен лукс: тоалетна в кабинета си (Литва като цяло май дълго време е нямала канализация, та това явно е big deal). Тоалетната всъщност представляваше дървена дъска с дупка по средата, но не посмях да попитам къде са отивали кметските фекалии.

Последната туристическа забележителност, която ще спомена, е замъкът Тракай. Намира се в средата на езето, но слава богу има мост до него и не се наложи да поплуваме. Замъкът е построен през 14ти и 15ти век и междувременно е разрушен, по-късно е реконструиран, местните нещо са се възмущавали, защото така щели да показват на децата фалшива история, но ето – построили са си го наново и са му сложили отопление. Не знам как са оцелявали през 15-ти век без подово, защото в Тракай беше кучи студ.

Самото селце Тракай е доста чаровно, намира се на около час с кола от Вилнюс и предлага на туристите възможност го обиколят за около 7 минути и после да поседнат в някоя от традиционните кръчмички, където да ядат местни тестени специалитети и да пият бульонче.

Манталитетът на местните

Имахме възможност да се срещнем с няколко представители на местната фауна и ми направи впечатление, че много се стараят да ни впечатлят. В стремежа си да не се изложат пред чужденците се извиняват многократно и притеснено за всичко, което според тях не е ок.

Говорейки с домакините ни разбрах също така, че местните са като цяло бедни (университетски преподавател в Литва например получава около 700 евро заплата, с които пари не може да поддържа висок стандарт на живот), не пътуват много, живеят по-скоро в собствени жилища, а не под наем, ценят високо образованието и учат езици. Очаквах повече от тия тъй любезни хора.

Храната

Ако отидете в Литва с очаквания за кулинарни изживявания, вероятно ще останете разочаровани. Литовците наблягат на картофите и месото, както и на тестените изделия. Явно доста си падат по палачинките, тъй като на много места имаше заведения за палачинки в най-различни разновидности. Не са фенове на рибата. Нямат добри вина, но пък местната бира е доста прилична. Цените в заведенията са почти същите като тези в България.

Коментари

коментара

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *