Днес обаче трябваше да се срещна с Олег, собственика на първия снукър клуб у нас. От Олег трябваше да получа малко конкретна информация за една служебна задачка, обаче освен сухите факти, които ми даде, той успя да ме надъха и да ме запали да опитам (рядко се среща човек, който да говори за нещо толкова тихо и спокойно, и същевременно да го “обвиниш” в голяма любов към говореното нещо). Сега остава да преодолея и ненавистта си към Студентски град, където се намира клуба, и току-виж съм станала някоя нова БГ снукър надежда (ако си любопитен защо не опитах още днес – имаше турнир; идеално извинение).
Ако и ти си фен, бързо се мятай на първия автобус/автомобил/велосипед (не, шегувам се – не ходи до Студентски с колелото, моля те – ще те блъснат някъде по пътя) и се понасяй към този така колоритен квартал. После с помощта на карта и интуиция намираш клуб Fire и го заобикаляш, и voila – Oleysnooker Club! Ако ми позволиш да парафразирам една позната реклам, the fun starts there. Пожелавам ти Олег да е там, за да те надъха лично – много е добър в това, да знаеш.