Понякога с Роко и Тими излизаме за по бира и вместо да си говорим за обувки и пазаруване, зачекваме някакви много сериозни теми и се чувстваме умни.

В една такава вечер си говорихме за музика, за музиката около нас и как тя влияе на хората, за това как хората влияят на музиката, за изкуство, за това, че само в България музеите са тихи места и сърдити лелички ти викат „Ш-ш-шт!”, вместо да застанат до теб и да те провокират за дискусия, говорихме си за маркетинг и стратегии, за потребителски нагласи, въобще все за неща за възрастни.

После изведнъж се сетих колко много приличаме на Мечо Пух, Прасчо и Ийори и реших, че такива разговори просто не ни прилягат. Макар да не съм сигурна дали Мечо Пух, Прасчо и Ийори някога си говорят за пазаруване и обувки.