ink

Световните тевтонски плочи се разместиха специално за мен тая седмица и петъкът, в който съдбата иначе ме мрази, беше четвъртък. Нивото на пауъра ми беше ЕЙ ТАКОВА. Гигантско.

Рано сутринта бях на интервю за работа и в тази връзка искам да направя заявление: хора, набиращи кадри, имайте милост към нас безработните и проявете малко common sense – официално ви заявявам, че ние (безработните) НЕ се измъкваме от леглото преди обяд. На лош късмет е.

Но да се върна на интервюто: мачках! Не валяк, истински БТР бях, too good to be true. Това каза и пичът, който ме интервюира – направо го озадачих. Вярно, че с тая система на образование и квалифициране на кадри у нас си е цяло чудо да попаднеш на идеалния кандидат, обаче ей ме на – от плът и кръв, седя срещу управляващия директор на фирмата и шефката на отдела и им обещавам да направя за тях чудеса, при това на съвсем разумна цена. What you see is what you get, един вид. Само не забравяйте да пускате уреда в отпуска поне 20 дни годишно, за да остане в изправност.

Да видим дали ще стане нещо, или ще разберат, че съм си купила въпросите за интервюто предварително, заедно с темата за матура по български. Уточнение за НСБОП, които ме следят в интернет, за да ми попречат да извършвам терористични актове: шегувам се. Не че ви подценявам, ама ми се струва нужно да го кажа.

Та така де, исках само да се похваля. Айде умната през уикенда и да се мажете с крем против слъце!

Понякога с Роко и Тими излизаме за по бира и вместо да си говорим за обувки и пазаруване, зачекваме някакви много сериозни теми и се чувстваме умни.

В една такава вечер си говорихме за музика, за музиката около нас и как тя влияе на хората, за това как хората влияят на музиката, за изкуство, за това, че само в България музеите са тихи места и сърдити лелички ти викат „Ш-ш-шт!”, вместо да застанат до теб и да те провокират за дискусия, говорихме си за маркетинг и стратегии, за потребителски нагласи, въобще все за неща за възрастни.

После изведнъж се сетих колко много приличаме на Мечо Пух, Прасчо и Ийори и реших, че такива разговори просто не ни прилягат. Макар да не съм сигурна дали Мечо Пух, Прасчо и Ийори някога си говорят за пазаруване и обувки.

Има дни, в които съдбата ме мрази.

Не в четвъртъците, когато ми се случват милиарди необосновани и сюрреалистични неща, не – четвъртъците винаги съм ги преживявала без особени драми. Другите дни са проблемни, защото тогава съдбата ме мрази.

Събуждам се шеметно и не съм си доспала, телефонът звъни и звъни и звъни. От другата страна са някакви хора, които искат само да кажат, че съдбата ме мрази. Друго нямат за казване.

Там, където след малко ще си сложа компютъра, Борислав ми е оставил бележка. „Добро утро” пише, и после има усмихнато човече някакво. С лилава химикалка. До бележката има подарък, чудесен и много хубав подарък. После е отишъл на работа и много се надявам да му е добро утрото и денят да му е прекрасен.

После вече съм онлайн и се опитвам да избягвам ненужни рискове; неуспешно – нали съдбата ме мрази.

На английски, когато носът ти тече и кашляш като дъскорезница със счупени машини, се казва, че си хванал настинка. На български настинката ме е хванала мен. И к’во да направя – съдбата просто ме мрази.

Вчера поне (нали беше четвъртък), някой ми каза за http://stereomood.com/ и днеска няма да се грижа за избор на музика. Няма плейлист „Съдбата ме мрази”, обаче – нека да сме реалисти – когато съдбата ни мрази, няма какво да направим. Отварям си фотошопа, най-забавната книжка за оцветяване, и цял ден ще си играя. Телефонът пак звъни, татко е:
- Да пиеш много чай с лимони.
Обещавам да пия.
- Тя съдбата може и да се ебава с тебе, ама поне си млада. Имаш цял живот да й научиш номерата.

Във всички дни, в които съдбата ме мрази, може да се завре в съдбовния си задник. На мен вече не ми пука особено.

Василена е написала интересен текст за общуването с клиенти и клиентската поддръжка. Това, което ме заинтригува в текста, е фактът, че тя описва частен случай с конкретен уеб хостинг пръвайдър – същият пръвайдър, който използвам и аз вече от 2 години – SuperHosting.bg.

В коментарите под текста много читатели споделят, че също имат много добро впечатление от клиентската поддръжка на фирмата и това ме изненада много – самата аз нямам ни най-малка представа как SuperHosting решават проблеми. Просто защото никога досега не съм имала проблем с услугата им.

Така за мен се повдига следният въпрос: дали е по-важно да имаш наистина добро отношение към клиента, да се грижиш за него и да решаваш проблемите му бързо и професионално, или просто да предлагаш продукт/услуга, които не създават проблеми?

Нека да разкажа един случай от собствената си практика. Дълго време използвах интернет от Spectrum Net. Кабелите, по които интернетът стига до мен, висят по стълбовете и дърветата в квартала и така най-сигурният индикатор ще има ли интернет у нас или няма да има си остава прогнозата за времето. Не се шегувам – дори и обикновен дъжд или вятър водеха до спирането на нета у нас и дълги разговори с техническата поддръжка на Спектър Нет.
Хората, които се занимават с конкретната техническа поддръжка за съжаление са некомпетентни и груби. Те не решават проблеми, не пращат техници, които да оправят падналите кабели, обиждат клиентите в прав текст и затварят телефона, когато им омръзне да говорят. Единственият начин да се оплачеш, е да оставиш жалба на хартия в някой от офисите им.

Дълго време търпях това поради липса на алтернатива в района, където живея. Преди около 2 месеца обаче чашата преля – след 3 дни нямане на интернет и абсолютното нехайство на Спектър Нет, навиках човека, с когото говорех по телефона и му обясних, че оттук нататък от мое име с фирмата ще контактува единствено адвокатът ми (в конкретния случай Спектър беше в грубо нарушение на договора ни и имах пълно основание да ги съдя и да изисквам компенсации).

Рано на следващата сутрин ми се обади представител на Трафик Нет. Някой анонимно беше попълнил телефона и адреса ми във бланката за препоръки на сайта на Трафик Нет (най-вероятно – представителите на Спектър Нет, и това е най-доброто, което са правили за мен). Търговските представители на Трафик бяха доста настоятелни и след като ми предложиха безплатно да тествам услугите им, се съгласих.

Само месец след като смених доставчика, отново се оказах без интернет. Набрах телефона за поддръжка на Трафик нет, но не успях да се свържа. След десетина минути опитах пак – и отново всички линии бяха заети. След още десетина минути вече оставях поредния безобразен статус във Фейсбук, защото връзката ми към интернет беше възстановена.

И отново въпрос: има ли значение, че клиентската поддръжка на Трафик Нет е скапана, и че не можах да се свържа с тях, когато имах проблем? За мен – не, просто защото проблемът беше разрешен изключително бързо. След това не съм имала други проблеми.

Като човек, работил дълго време в сферата на връзките с клиенти, осъзнавам колко е важно доброто клиентско обслужване, особено в България, където това животно е застрашен вид. И все пак, за мен като клиент остава много по-важно да получа очакваната услуга/продукт и да ги използвам без проблем, отколкото да имам проблеми и да ме обслужат добре.

Вие какво мислите?