ink

Преди 4 седмици лицето В. закупува от Пикадили опаковка (6 бр.) био домати. Че са био индикира етикетът на опаковката, както и цената им. Лицето В. се прибира у дома и прави салата с 4 от доматите, а другите 2 остават върху хладилника, където по-късно са забравени. 

Вчера лицето В. се сеща за забравените домати и, ужасено от резултатите от случайния био-експеримент, се втурва към доматите. За изненада на лицето и свидетелят Шаро (клепоух домашен заек), единият домат е леко мухлясал, а другият – невредим. Очевидци разказват, че след дълги и жестоки мъчения доматите признават, че не са био, а най-обикновени парникови домати, отгледани в химическа среда. След това мухлясалият домат е изхвърлен, а другият – изяден на салата. По случая е образувано производство. 

Gemma  wrote
at 10:13am

why now what???

Vanina  wrote
at 10:24am

Nothing in particular, babes, it’s more like manifestation of my cuurent state of mind – a philosophical state of uncertainty or perplexity, in which I’m questioning the sound foundations of the Universe and the concept of time as we know it. Which brings the topic of black holes and the question whether a phenomenon, characterized by emptyness, has the right and grounds of existence. Which brinds the topic of my cup of coffee and it’s location, currently undefined in space in time. How sad is that…

 Gemma  wrote
at 10:40am

So just an average Monday morning then?

Vanina  wrote
at 10:42am

Definitely just an average Monday morning.

Zuco103 в зала Христо Ботев! Сещам се за дъжд Утрехт онова-кафене Митко първите-думи-на-холандски Тиволи-но-не-в-Дания омг омг омг

Ще повярваш ли ако ти кажа, че никога не съм слушала Zuco103? Не вярвай.

След ентрита като предишното гледам да не пиша много, все едно ме е страх, че твърде бързо ще се смъкнат до дъното на страницата и скоро след това само Previous entries ще отвежда до тях. После намирам нещо друго вдъхновяващо и така.

Намерих днес тази снимка, направих я преди няколко години в Амстердам. Човекът  на снимката всъщност е не точно човек, по-скоро жива восъчна фигура; делеше стая с кралица Беатрикс, с Далай Лама и Нелсън Мандела. Имам смътен спомен, че принцеса Даяна надничаше някъде иззад рамото му, а в ъгъла няколко президента стояха на подиуми и ако бяха живи, щяха може би нещо да обясняват за политиката. А този човек никога не разбрах кой е. Ще съм благодарна да ми кажеш.

Тези изящни създания на Андрю Инглиш, вярвам, съм показвала и преди, но всеки пък, когато ги видя, искам отново. И да ги имам искам – без да ги използвам по предназначение, разбира се. Ах.

Нали знаеш как всеки път обещавам да ти разкажа как е минало някое пътуване и после никога не го правя? И този път ще е така.

Умишлено чаках да мине известно време и мислите в главата ми да се подредят от самосебе си, за да мога да ти разкажа гладко и увлекателно колко тъпа дестинация е Испания за мен. Понеже това така и не се случи, няма и да ти разказвам.

В офиса се случват много странни и притеснителни неща. В един ден освободиха 120 човека и представиха 63000 промени за тези, които остават; това само потвърждава отдавнашните ми съмнения, че фирмата, за която работя, има най-скапания мениджмънт.

Нана си идва. За малко, но поне си идва. Пиков момент на деня ми и вече зачерквам дните на календара. Когато сме заедно, се избиваме за какви ли не глупости. Когато се разделим, не можем една без друга. Go figure.

Гугъл Хром е супер, само дето някакви не е напълно съвместим с Фейсбук – голяма част от линковете не работят. Друг минус е, че не ти дава опцията сам да избереш директория за инсталиране, така че не успявам да го подкарам в офиса.

Работих по един фрийланс проект тип “от днес за вчера”. Справих се с крайните срокове (само аз си знам с цената на какво), а другата страна не си направи труда да потвърди получаването и четимостта на файловете. Като имам предвид, че между “Искаш ли да работиш фрийланс за нас?” и “Ето го брифът от клиента” минаха 4 месеца, не би трябвало да се очудвам. Несериозна работа.

И последно за днес: ужасно ми се ще да вървя по улици, по които вместо боклуци и дупки има и такова весело изкуство. Костенурките-капаци са ми любими.