Тези изящни създания на Андрю Инглиш, вярвам, съм показвала и преди, но всеки пък, когато ги видя, искам отново. И да ги имам искам – без да ги използвам по предназначение, разбира се. Ах.
Тези изящни създания на Андрю Инглиш, вярвам, съм показвала и преди, но всеки пък, когато ги видя, искам отново. И да ги имам искам – без да ги използвам по предназначение, разбира се. Ах.
Мисля, че вече ги искам и аз. Със същата цел. 😉 Много са хубави…ех. 🙂
Безспорно много красота, много нещо. Да не говорим колко е удобно, ако по някаква причина се налага да ти вземат пръстов отпечатък – няма да се цапаш с онова гадно мастило.
Някак ми се струват много по-… тежки от обикновени халки – все едно можеш да размахаш твоята под носа на другия и да му кажеш “Виждаш ли, татуиран си върху мене и аз върху теб” – без повече разисквания и скандали. Така де, ясно е какво искам да кажа. Халки за хора, които са много верни един на друг.
да имаш случайно сестра, която се казва Надя? Огледах наоколо и галерията ти набързо но не можах да установя със сигурност:)така че или имаш и съм прав или това са ебати съвпаденията…
п.п. това горното може да звучи тъпо ако в някое ентри си писала “сестра ми надя едисикакво” ама не съм се задълбочавал толкова:Д
Имам, имам. Като нищо да се окаже, че се познавате, светът е ебаси-колко-малък 😀 Надя си има собствен блог, между другото, клик!
е то ясно, че се познаваме, щом питам, бяхме няколко години в един клас в руското, отивам към блога й сега 🙂
Ей, супер! Кое руско? (тя мина през 2, в Пловдив и Варна). Ако е варненското, вероятно познаваш и мен 😀
варненското, затова и направих връзката, все пак името ти не е от най-разпространените:)