ink

Новината на деня: затворили chitanka.info.  Заслужават си го – щом дори и тъпанарите от ГДБОП са успели да ги хванат, значи не са се постарали да се скрият достатъчно.

От друга страна обаче – има ли за какво да се крият? Законът за авторското право и сродните му права гласи, че библиотеките имат право да разпространяват съдържание “без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение”, стига да са общодостъпни и да не правят пари от това (виж глава пета от въпросния закон). Членството в библиотека обаче струва пари – т.е. библиотеката прави кинти от това, че ми предлага книги (на страница 9 от следния документ можеш да видиш ценоразписа на народната библиотека например). Chitanka.info не взима пари. Не съм юрист и не съм се ровила в нещата подробно, но като че ли нещо в цялата схема не е съвсем у ред.

Това, срещу което коментиращите в интернет се бунтуват най-запалено, е ниското качество на  българските книги. За съжаление обаче не мога да се съглася с тях, защото ако аз съм средностатистически български студент и съм неграмотен (както подобава на средностатистически български студент), четенето на грамотно написана, добре преведена и коригирана книга би ми причинило неудобство, неувереност и може би дори комплекс за малоценност. А никой не иска да си купува (скъпи) продукти, които го карат да се чувства тъп.

В този смисъл издателствата много хитро пестят от редактори, коректори и преводачи – така те просто задоволяват наличното търсене и действат съвесм логично от гледна точка на маркетинга! Затова ще следя с умиление ехидните им коментари по отношение на chitanka.info поне до утре, когато вероятно ще застрелят някого в центъра на София, ще хванат прокурор с подкуп или ще пуснат нов епизод на “Стъклен дом”* и това ще се превърне във водеща новина.

* Изброените три варианта са само прогнози и предположения. Ако случайно някоя от тези прогнози се сбъдне, не подлежа на наказателна отговорност, но ще започна да взимам пари за предсказване на бъдещето.

Чета за премеждията, с които читател на Капитал се е сблъскал, за да освободи 22 DVD-та от Щатите на митницата, и си мисля “Ебати глупака, честно”. После се зачитам в коментарите и гледам, че и други хора виждат предимството на пиратството пред това да се занимаваш с шибаната българска администрация – тая държава буквално ни направи престъпници.

И в други държави администрацията е скапана, знам го от собствен опит. Само у нас обаче е установена практика гражданските ни права да бъдат погазвани с арогантност, на която само държавен служител е способен. Повече калашници ни трябват, това ще реши много от българските проблеми. Или ще се избием взаимно, но и това е решение.

Иначе днес посветих деня на семинар за креативността като начин на живот в НБУ. Второкурсниците от модул Реклама на програма Визуални изкуства представяха рекламите, които са заснели като курсов проект, а това, за съжаление, беше мъчително преживяване.

Децата нямат идеи. Нямат и знания. Имат единствено самочувствие и някакви технически познания за боравене с компютър. Във всяка една презентация открихме правописни, пунктуационни и граматически грешки – при това по много. Беше тъжно и едновременно чудесно, заради допълнителното подсилване на вярата в собствената ми креативност.

Най-лошото обаче е, че тези бъдещи рекламисти не носят на критика. На връщане от семинара зад мен в маршрутката седеше една от презентаторките и въодушевено обясняваше на някого по телефона как само са ги критикували, но за глупости, нарочили ги били, иначе те се справили страхотно.

За справка: този конкретен екип представяше тъмна бира от много висок клас. Целевата им аудитория беше “мъже от 30 до 70 години, които обичат лукса и класата и не пестят средства, за да ги постигнат”. Рекламният им клип показваше прошляци, които играят шах в парка пред Народния и пият рекламираната бира. И нищо да не разбираш от реклама, пак ще разбереш, че това е тъпо. Ако разбираш малко повече пък, ще ти стане ясно, че само пълен лаик би дефинирал целевата си аудитория именно по този начин. Децата обаче смятат, че критикуващите не са прави. Не са виновни – арогантността им не им позволява да видят по-далеч.

Та именно в тези млади хора виждам бъдещето на България. Виждам как арогантността и правенето на неща просто защото можем да правим неща вземат превес над всичко останало. Виждам как грамотността се превръща в архаизъм и спира да съществува.

От друга страна, виждам еднопосочен самолетен билет – с моето име на него – така че не се притеснявам особено за собственото си бъдеще.

И все пак, имаше 2 добри презентации с голям потенциал. Авторите на единият проект обещаха да ми го изпратят, за да го покажа тук, така че stay tuned. Веднага щом го получа, ще го видите.

Ей този казус, повдигнат от Киро, ми е много близък на сърцето и затова правя пряко включване и аз. Работодателите искат служителите им да работят много. Ако може – постоянно и непрекъснато. Лошо няма – нали затова им плащат.

Има обаче неща като attention span, умора, облъчване от монитора и други подобни фактори, които не позволяват човеку да стои втренчен в монитора 8 часа без почивка.  Толкова по въпроса.

С предишния ми работодател се разделихме по ред причини, но сред тях беше и фактът, че ми поиска официални писмени обяснения и отговор на въпроса защо в свободното си време съм сложила дадено статус съобщение, незасягащо работата ми, в личния си акаунт във Фейсбук. Личния ми напълно ограничен акаунт във Фейсбук, без никакви шефове за “приятели”.

Та чудя се… къде по дяволите е границата и кой ще научи работодателя, че да плащаш заплата на някого не ти дава право на собственост върху него? Така, както виждам нещата, има нужда от законови мерки. От дефиниции на това какво е позволено в рамките на работния ден и какво – не. От специални правила, които да инструктират работодателите у нас що е то лично пространство и докъде се простират рамките му.

Давайте да се организираме и да правим нещо, че с това посещаване на блогове, държавата ни ще остане без специалисти да работят. Пък аз отивам да си дочета блога на Киро, докато още мога.

Шефът пише: “From the beginning X displayed great leadership skills, decision making, and the ability to always keep herself busy by finding ways to better optimize operations and continuously think about the customer”.

Шефът мисли: “From the beginning Х displayed great skills in avoiding people and decisions, and the ability to always look busy by keeping her headphones on, playing games on Facebook and continuosly thinking about her highscores”.

На лицето Х да му е честито повишението. Обичам тази работа

Снощи някой е влязъл в дома на родителите ми, докато те са спели. Взели са “само” чантата на майка ми и козметичният й куфар. С това, което е имало в чантата, щетите са повече от сериозни.

На този, който го е направил, от цялото си сърце пожелавам да го хванат. Не защото вярвам в законодателната ни система, а защото така родителите ми ще имат шанс да възстановят откраднатото.

Който и да си ти, посмял да влезеш в дома на някого, докато спи – ако не този път, то следващия ще те хванат, а Вселената ще ти причини сифилис, рак или нещо също толкова мъчително. Надявам се и вярвам, че е така, защото иначе целият ми свят би се сринал. Не ме интересува дали крадеш, за да нахраниш децата си или просто защото си отвратително и гнусно същество. Не е това начинът и трябва да си научиш урока по най-трудния възможен начин.

Сега ми остава само да помогна на родителите си с каквото мога и да се надявам съдебната ни система поне веднъж да направи това, което с родителите ми като съвестни данъкоплатци очакваме от нея. По ирония на съдбата снощи за първи път изрекох на глас намерението си през следващите 6 месеца да емигрирам на някое по-добро място и го мислех наистина. Не ми трябваха повече знаци, честно.

В тоя град всичкият боклук се носи свободно по улиците  - клошарите на свободна практика да се зарадват. Изчезвам и като се върна на края на уикенда, боклуците да ги няма, ясно? Иначе започвам да укривам данъци. 

Преди две седмици кандидатствах за определена позиция в определена фирма. Уточних час за среща с представител на фирмата, появих се в приличен вид и точно навреме, но представителят на фирмата не дойде. Вместо това изпрати млада дама, която не счете за нужно да се представи с друго, освен с малкото си име, и друга млада… тук няма да кажа дама, която дойде по анцуг и маратонки, за да проведе “интервю”. Момичето, което явно идваше от фитнес, ме увери, че ще свържат с мен за второ интервю.

Вместо това, близо 2 седмици по-късно получих имейл, че страшно много съм ги впечатлила, задължително ще ме имат предвид за други позиции, но тази вече са я дали на друг кандидат. На следващият ден обявата за позицията отново се появи в jobs.bg. 

Дотук с фактите. Сега малко възмущения. 

Няма да коментирам и начина, по който беше проведено интервюто, както и неадекватността на въпросите, които бяха обсъждани – в крайна сметка,  на фирмата може би й трябва точно такъв кадър – не знам, защото не ми позволиха да задавам въпроси. Те питаха, аз отговарях.

Не е нормално обаче да отмениш среща, след като другата страна вече е на мястото на срещата. Затова вероятно е ок да пратиш някой друг, и все пак не е лошо този някой друг да се представи подобаващо и да обясни защо не си на срещата. Елементарно възпитание и бизнес култура. 

Да интервюираш кандидат за работа, която изисква срещи с клиенти на фирмата, по анцуг и маратонки, също не е ок. С дрехите си малко или много демонстрираме отношението си към работата – настоящата ми работа не налага dress code, и въпреки това не ходя в офиса по пижама – от уважение към себе си, колегите си и компанията.  Елементарно възпитание и биз – всъщност забрави за бизнес културата, това е въпрос само на елементарно възпитание.

Да лъжеш кандидати за работа в компанията пък е още по-грозно. Ако си кандидатствал за работа при тях, вероятно е по принцип да си търсиш работа и следователно да четеш обяви за работа. Да кажеш на някого, че не го наемаш за дадена позиция, защото си намерил по-подходящ кандидат, и веднага след това да подновиш обявата за вакантната позиция в основен сайт за кариерно развитие е доста непрофесионално – или представителят на компанията, направил това, е тъп, или смята, че кандидатите са тъпи. И в двата случая професионализмът ми убягва.

С това ентри нямам намерение да злепоставям никого (особено хора и организации, които са толкова способни да се злепоставят сами), затова не питай коя е фирмата. Няма да кажа.

Докато гледахме от плажа как полицейската лодка преследва джета на трафикантите, подложих на съмнение твърдата си вяра в равновесието в природата и възтържествуващата справедливост.

Трафикантите изхвърлиха каквото имаха в океана, но на брега ги чакаше наземната полиция. Чуваха се сирени и изстрели. Щом джетът изхвърча на брега, полицейската лодка се върна да търси изхвърлените наркотици.

Справедливостта винаги бива налагана, помислих си, само че не от институционализираните власти. Съдебните системи на света са преебани  и преебават всеки, който има нещастието да се сблъска с тях. Истината е, че двамата с Кремен просто видяхме полицейска лодка, която гони джет. После наблюдавахме и слушахме звуците около себе си и оттам историята с трафикантите. Макар в конкретния случай е по-вероятно да сме прави, в много други истории главният герой бива смачкан от предразсъдъци и грешно интерпретиране на информация.

Което не значи, че справедливостта не се налага. Просто често се случва така, че докато раздават присъди, слагат етикети и определят кое е добро или лошо, хората тотално омазват положението; след това на вселенските енергии им трябва (понякога много) време, за да сложат всичко на мястото му.

И още нещо по темата: Милена Фучеджиева отново е възмутена, че Максим Стависки се размина с условна присъда. Аз също съм възмутена, но някак не се тревожа толкова – просто знам, че някой ден, някой още по-голям тъпанар ще засече Максим на шосето и след това с удоволствие ще даря пари за лечението на Стависки.

И off-topic: Коментарите под статията са убийствени – хора пишат под синоними (псевдоними?), Радецки е на Шипка, а вината се приема само с мезе. Ако това е средностатистическия българин, Бог да ни е на помощ.

Денят ми започна на обяд, с омлет и кафе без захар. Веднага след като си включих компютъра, получих по месинджър линк към това блог ентри (слагам го, за да видиш сам – не че толкова искам да им генерирам трафик).

[Mental note] Не пращай на хората линкове към ентритата на блога ти. Изглежда все едно си отчаян, защото никой не чете блога ти. Щом никой не чете блога ти, вероятно има причина.

Както сигурно си забелязал, във въпросното ентри иде реч за печатна грешка, незакачена снимка и неотговорен имейл. Съобщават се факти, без да се анализират и без да се предложи решение на проблем. Това, което дразни, е че самият текст е написан неграмотно (и не става дума за печатни грешки, о не).

По-късно говорих с автора на ентрито и той разклати здравите ми детски вярвания из основи. Сред идеите, които сподели с мен, силно впечатление направиха следните (предавам ги редактирани):

- Трябва да си изряден само ако даваш акъл. Обсъжданото ентри не давало акъл.

- Задължително трябва да се прави разлика между автор и редактор – не е нужно първият да е грамотен, вторият ще коригира. Редактори и коректори обаче няма в интернет, защото онлайн само буквоядите следят за правописа и пунктуацията.

- В действителност никой писател не е грамотен, щяла съм да се уверя ако прочета няколко чернови.

Все още съм възмутена от реакцията на този младеж и не мога да повярвам, че някой живее с подобни убеждения. Да твърдиш, че е ок да си неграмотен писател е като като да твърдиш, че за да станеш лекар, не е нужно да разбираш от биология, или че не е необходимо да познаваш двигателя, за да бъдеш автомонтьор.

Не разбирам и как е възможно човек с интернет култура и самият той автор на блог да твърди, че онлайн не е важно да спазваш правилата на граматиката – не отрича ли той така интернет като адекватна медия?

Най-тъжното е, че неграмотността у нас е масова. Неграмотни са не само “авторите” – неграмотни са много редактори и коректори. Което не е болка за умиране – масата “читатели” и те са неграмотни, затова едва ли на някой му прави впечатление.

Секунди след като прочитам това ентри за грамотните, за неграмотните, за малките, за големите, за – отплеснах се, това тук да не е реклама на Кока-Кола – баща ми ми праща линк към сайта на bTV.

bTV е национална медия. Което не пречи да си играе с езика както й хареса, например да предложи на посетителите на сайта да достъпят някоя услуга. Ако пък грешката е в мен и просто не знам какво значи да достъпиш нещо, надявам се да ме просветиш.

+ Дори “достъпвам” да е истински глагол, пак им няма запетайката, която да разделя двете части на съставното изречение. Блеснах ли сега със знания, а?