Според статистиките на блога, колкото по-малко пиша, толкова повече посещения имам. Тъжно ми е, но щом това е пътят към славата – спирам да пиша. Шегувам се.

През последният месец ме нямаше, защото учих за изпити, боледувах и пътувах. Пътуването не беше нещо особено, затова ще разкажа само за изпитите и грипа… спокойно, отново се шегувам.

Последните няколко седмици прекарах в Зайст – малък град в Холандия, известен още като Средата-На-Нищото (последното може и да не е напълно вярно, но така ми се стори). Причината да се забия там за почти месец беше курсът по холандски език и култура, който посетих.

150 курсисти от 34 държави събрани заедно в конферентен център за толкова много време си е цяло приключение, но да не си помислиш, че се оплаквам! Нищо подобно. За мен това бяха най-забавните 3 седмици, прекарани напоследък. Като бонус значително подобрих нивото на холандския си, влюбих се в непознат в музея, разбрах каква искам да стана като порасна и срещнах най-прекрасните приятелки, които човек може да има.

Бях забравила колко много ми липсва Холандия. Mental note: move back there.

Снимките са безкрайно и безобразно много, затова няма да те тормозя с всичките, но ще ти покажа как изглеждат 150 души накуп:

И моята група:

И последно: супер cheesy холандски поп. Blijf je vana-na-na-na-navond bij mij…

Peace out.