Модерни времена

Тази социална реклама, създадена е от неизвестен нам рекламен гений, явно има за цел да осветли младежта по въпроса кое днес е модерно, и кое – не, както и да ги предпази от покъртителната заплаха на наркотиците. Внушението на образите е толкова силно, че леката правописна грешка на копирайтъра остава някак незабелязана и не дразни;

Нови продукти на българския пазар

Времената се израждат (което не е непременно лошо) и за да привлечеш вниманието, ти трябва нещо ново и невиждано. Ето го – в касовата бележка от столично заведение. Подозираме обаче, че е единствено рекламен трик – млякото наистина го донесе една кака, но остави чашите и си отиде. И това ми било обслужване!

Жълти джуджета

Освен от обикновените звезди в небето, българските астрономи явно силно се интересуват и от поп-фолк звезди. Вероятно това е и причината да декларират желанието си новооткрит астероди да се казва Азис. Според мен обаче има и други достойни личности – Бойко Борисов например; но да не зачеквам темата, че и без друго ми е болно

Business hours

В БТК явно стават големи промени и доста неща все още се доизясняват. Например работното време. Не че съм свикнала на изрядно отношение към клиента от тяхна страна, но си мислех, че с новото положение на фирмата това ще се промени. Съдейки по горното (заснето в бизнес център в Пловдив) обаче, поне засега тенденцията е

Пате-ходна зона

Пред кметството в Хилверсум има изкуствено езеро с естествени патици. А какво по-естествено за една патица, освен да се разходи из града?! Приканваме всички шофьори да внимават за пресичащи патици. Ей, ти! Да, ти – с колелото! И за теб се отнася!

Сол на вкус

Тази снимка намерих в един от фотоалбумите на личния сайт на един американец. Снимката е правена в Созопол, но въпросната йодирана сол със, забележете, 51% по-малко сол (!) може да бъде открита и в други български градове. Да ви е сладко, щото при това положение солено няма как да ви стане.

Рисковете на професията

Снимах тази врата в отделението по рентгенология в една поликлиника. Табелата ми изглежда като стилизиран знак за радиоактивност, обаче някой явно се е престарал в стилизирането – не ми е ясно например какво прави там контурът на България; не са ми ясни и други неща по картинката, но докато седях срещу нея и си мислех,

Надписите на града 2

Сестра ми днес ми прати тази снимка и се сетих за една случка от училище. В гимназията, в която учих през последната година на средното си образование, все имаше недостиг на гъби, с които да се трият черните дъски (а и на други гъби, но това е отделна тема); по средата на един час на

Надписите на града 1

Бележката беше залепена на входната врата на кооперацията на родителите ми в Пловдив. Представих си как някое много злоядо дете от входа издебва подходящия момент и мята през терасата филията си с масло, а после информира майка си, че вече е закусил/а и излиза навън да си играе.

Преводна литература

Химнът на Кирил и Методий вече е преведен на английски. Опитах се да си го запея и, както предполагах, не се получи. Личното ми мнение е, че преводът е буквален и няколко дни преди 24-ти май стои меко казано смешно. Като цяло не виждам никакъв смисъл в инициативата, но бих я подкрепила, ако текстът беше

Map Quest-ion

Търсейки по-детайлна карта на София, установих, че според официалния сайт на Столична Община моят квартал не съществува. Което съвсем логично води до факта, че и улицата, на която живея, не същестествува. Малко се уплаших, но се поуспокоих, когато се оказа, че на повечето карти, които намерих в интернет, Зона Б-5 е необорим факт.

Фенове/ I love this game!

Не обичам футбола, но гледам мачове заради безумните коментари и коментатори. Днес по време на квалификация с Унгария регистрирах следните умопомрачителни лафове на Петър Василев: # “и тук, тук не стигна една педя трева!” # “още една топка имаше на терена, но никой не я видя!” Е, при това положение, как да не обичаш тази