Представи си следната ситуация: прибираш се изморен след работа, имаш нужда от питие и слагаш бутилка приятно бяло вино в камерата с идеята да я извадиш охладена десетина минути по-късно.
На другия ден бъркаш в камерата за кутия сладолед и намираш следното:
Прежалих бутилката, но ми беше тъжно. Друг път ще внимавам повече.
А иначе утре паля джапанките към морето за няколко дни – отивам да слушам Бебел Жилберто и да си напълня джобовете с пясък. Ще се върна скоро и няма да съм почерняла, но обещавам да си почина и да покажа снимки.
ще ти намигна някъде из публиката
А-хааа! Знаех си, че съм права – още като купувахме билетите си помислих, че е твой тип концерт. Ще ти звънна преди или след концерта – като не можем да се видим в София, поне да е на морето 😉
Съвсем ли не става за консумация в тоя вид?
(и аз отивам на Бабел, вчера следобед нямаше билети, което означава, че София ще е почти празна)
брао, мое и без отпуска ама на бебел жилберто 😉
@ Emin Bei: Съвсем не става, за съжаление – придоби един такьв кисел и блудкав вкус…
@Пламен: не завиждай особено, концертът също беше толкова блудкав, че предпочитам отпуска, честно.
“един такьв кисел и блудкав вкус”
а ти какво очакваше от испанско бяло вино?