Има дни, в които съдбата ме мрази. Не в четвъртъците, когато ми се случват милиарди необосновани и сюрреалистични неща, не – четвъртъците винаги съм ги преживявала без особени драми. Другите дни са проблемни, защото тогава съдбата ме мрази. Събуждам се шеметно и не съм си доспала, телефонът звъни и звъни и звъни. От другата страна

Тия дни работя по много – по толкова много, че хич не ми остава време да се спра и да помисля: от какво разбирам и доколко? И точно, когато ми остана време да се попитам именно това, попадам на един човек, който може би разбира от фрактури: ниво на компетентност До толкова до колкото разбирам

Всичко това е вярно за мен, може би повече отгоре надолу, отколкото отдолу нагоре. Светът обаче и без това си променя ценностите по вертикала и хоризонтала, двуизмерно, триизмерно и неизмеримо. Всичко, което има значение, е, че Нана си идва точно след 3 месеца, 16 часа и 35 минути, освен ако полетът й няма закъснение.

Старата жена застана пред сергията и заоглежда критично. В началото продавачът не й обърна внимание, но след като се застоя известно време, прецени, че може и да купи нещо. – Да ви помогна? – попита той. – Аз… търся нещо класическо. – отвърна жената. – За момчета имаме тук едни с Батман, класика! И с

Преди 15 години нашите бяха кумове на една сватба в Търговище. На мен и сестра ми бяха поверени видеокамерата и цял уикенд свобода без родителски надзор. Докато се мотаехме из хотела и се чудехме с какво да уплътним времето си, което тече по различен начин в детските глави, намерихме куче. Топка косми на 2 месеца,

Запознах се с Иван от Хага. Стори му се яко да се оженим, за да ми вземе фамилията и да стане Иван Иванов.  Обясних му, че с такова име в България никак няма да е специален; не вярва. Ако в Хага случайно срещнеш ухилен до ушите Иван Иванов, не му говори на български. Може и

Не е хубаво да ти остава много свободно време – какви ли не мисли се въртят из главата ти без намерение за трайно заселване. Прескачат се, създават паника и усилват вътре-черепното ти налягане. На второ четене, няма нищо по-яко от това (запетаята е поставена неправомерно, с цел допълнителен драматизъм). Някой ми напомни днес за една

Защото тия дни ми остава повечко свободно време от обикновено и се занимавам с глупости – ето ти едно старо домашно по не-помня-кой-предмет (какви ли не неща съм писала за университета…). 100% фикция и всяка прилика с теб или твой познат е плод единствено на въображението. Твоето, не моето. “И какво от това, че не

По-рано днес баща ми ми писа по Скайп и ме попита знам ли как се казва песента от рекламата на Тойота, за да си я намери. Казах му, че не гледам телевизия, не знам за коя реклама говори и го помолих да я опише. Описа я, и то добре, както разбрах по-късно. След това се

В началото на този паметен последен семестър ми поставиха задача да напиша сценарий за филм. Като истински студент, оставих тая работа за най-последната секунда, за да разбера после, че писането на сценарий не е шега. Прекарах седмици в измисляне на концепции и герои, променях нещата по 100 пъти, докато накрая не сглобих структурата на историята

някой навърши 25, четвърт век направо, и се заговорихме за пенсионното осигуряване и НОИ; важното е, че в края на вечерта чашите на песимистите и чашите на оптимистите все бяха празни. Наздраве и никога повече, стари сме вече за тия неща.   

Тоя блог тръгна отнякъде, мина през какво ли не и към днешна дата е концептуално неясен, нередовно поддържан и с постоянна аудитория (go figure!).  И сега какво да го правя? Пак: go figure.  Илюстративен материал: първата снимка е правена миналия уикенд, втората – този. Пълно несъответствие с очакванията на потребителя, а на мен ми е

През март въздушните маси се бутат с лакти в опити да се наместят. Дано приключат до април, че искам вече пролет, склонна да проявява постоянство.

Последните дни са тежки във всякакъв смисъл – задачите ми тежат на врата, емоциите пък направо ме съсипват.  От средата на декември един имейл ми стои в кутията и чака отговор, а такъв май няма да има (макар тържествено да бе обещан от мен в телефонен разговор). Предисторията на тоя имейл се развива в последните

За всички, които писаха на стената ми във Фейсбук: блаgодаря и да ви се връща. На тези които не писаха – също.  А иначе Фейсбук е ужасна среда за предаване на съобщения, били те лични, кодирани или до цялото човечество. Затова ако на рождения ти ден напиша нещо на стената ти, вместо да ти изпратя

Американците имат класификация за всичко, казах му някъде между „добре ли си” и мисълта за 3 метра въже. Въжето, когато е опънато добре, държи нещата заедно не им позволява да се разпаднат   и ако все пак някога нещо се случи и изгубиш основата   можеш да направиш възли.   И въобще този разговор беше