Тези дни все се случва така, че вечерям навън и ми се налага да общувам с така презряната от мен група на сервитьорките-пепеляшки. Игнорирам ги доколкото мога, цъкам с език и се надявам нивото на обслужващия персонал у нас някой ден да се променят.

Някои от тези пепеляшки обаче откровено ме забавляват с глупостта си.

Вчера вечер пих по бира с приятелка в Дивака. Сервитьорката беше едно от онези типични момичета, които вярват, че ей-толкова им остава да се отърват от сервитьорството и да завладеят света, но аз капризничих много и се държах безпричинно лошо, затова ми мина през ума да оставя доста приличен бакшиш. Сметката беше 14.70, оставих банкнота от 20, а сервитьорката ми върна 5 кинта, благодари ми и отиде да бърше някаква маса.

Какво намирам за толкова забавно ли? Ами че тя сама реши да си вземе 30 стотинки бакшиш и дори не разбра, че ако ми беше върнала стотинките точно, щеше да забърше по-голям бакшиш. Честността, мили деца, винаги се възнаграждава.

А иначе – да не чувам и дума за това, че съм сноб. Не ми пука.