Вчера срещнах на улицата моя позната, която живее в Щатите. Всъщност почти се подминахме на улицата, не знам по какви причини.
– Как си? – попитах, защото отдавна не бях поглеждала блога й.
– А ти как си? – върна тя.
– Добре съм, уча, работя…
– Знам, чета те.
Това не е много добър пример, защото с момичето от горния диалог сме случайни познати, всъщност виждали сме се само няколко пъти по масови мероприятия. Напоследък обаче това се случва и с близки хора – пишем някакви неща, четем се, после се срещаме на някоя улица и не успяваме да си се зарадваме. Това е, защото въпросът “Как си” се е превърнал в механично питане, а отговорът не ни интересува, защото вече го знаем.
Тъжен е тоя свят.
1. късогледа съм.
2. поради щатите § “how aare yooou” този въпрос губи значението си.
ей така, извинявам се на място 😉
Всъщност няма за какво да се извиняваш – просто случката ме накара да се замисля за това. Сори ако е прозвучало обвинително, съвсем нямах това предвид.
А иначе точно това исках да кажа – че ‘Как си’ тотално си е изгубило смисъла, не само в Щатите.
а казват ли ти “радвам се да те видя” или “приятно ми е…”
това е живота…
всъщност не мисля, че и по-рано (дори доста по-рано) същите въпроси не са били само част от етикета