Дълга, но поучителна история.

Всичко започна с безумните ми стремежи към естетика и стил. Тази сутрин, докато се шляех из къщи, Иван извика “Айде, обличай се бързо, че излизаме!” И аз почти насън си облякох някакви смачкани панталони, жълта хавайска тениска и джапанки с надпис Аржентина. Грабнах си чантата, обаче в последния момента реших, че щом съм неглиже и с хавайска тениска, трябва задължително да си взема неглижарската хавайска раница. Изсипах съдържанието на чантата си в раницата, а малко по-късно на главната улица в Пловдив ми откраднаха портфейла с всички документи и дебитната ми карта в него. Въобще не съм усетила как някой е отворил джоба на раницата ми, нито как ми е свил така ценния портфейл с иначе мизерните 15-ина лева в него; по-странното е защо крадецът е взел портфейла, а е оставил в джоба на раницата диктофона ми, който има сравнително по-голяма стойност от парите, които ми взеха. Явно с каръшкия си късмет пак съм попаднала на най-простите джебчии!
Разбрах за наглата кражба чак след като се прибрах от разходката си. Първото, което направих, беше да се обадя в банката, за да ми блокират дебитната карта /която по-рано същия ден бях захранила с немалка сума/. “Всичко е ок”, каза служителката в Прокредит Банк /които, забележете, работят и в събота, и то почти цял ден!/, “само елате до понеделник най-късно да подпишете заявление за блокиране на картата.
– Ама аз нямам и лични документи, и тях ми откраднаха.
– Хм, ами тогава няма как да си подпишете заявлението и не мога да Ви блокирам картата.
И тук служителката спечели още една червена точка за банката – сети се, че мога да се легитимирам със задграничния си паспорт. Няколко минути след като затворих телефона, същото това момиче, което е принудено да бачка и в събота, ми се обади, за да ме осведоми, че картата вече е блокирана, и че никакви транзакции не са извършвани с откраднатата карта. И вместо да мрази целия свят, беше толкова усмихната, че чак по телефона усетих, След такова обслужване в събота следобед, отказвам да ползвам услугите на която и да е друга банка, особено на ДСК, които по скромното ми мнение са не-ка-дър-ни-ци.
След като направих нужното, за да защитя авоарите си, се насочих към Второ Районно, което си беше моето районно отвсякъде – и адресно съм регистрирана там, и кражбата се случи в неговата юрисдикция. На портиера явно не му се занимаваше с мен, както и с никой друг, и когато го попитах към кого да се обърна с казуса си, ми отговори с многозначителното: “Ми то няма към кого да се обърнете, може някой да Ви намери документите и да Ви ги върне. Не знам защо сте дошли при нас.” А къде да отида, при поп ли? На мен малко ми стана неудобно, защото веднага разбрах, че явно не се прави така по принцип, но понеже така и така бях се завлякла в жегата до там, реших да упорствам.
Когато все пак успях да се добера до дежурния, той ми даде няколко бланки за попълване, и ме уведоми, че ще ми издадат акт. Аз не само се опулих насреща му, а и започнах да пелтеча: “А-а-а-ама к-к-как т-т-така? Нали на м-м-мен ми откраднаха документите, защо да плащам за това, че полицията не си е свършила работата както трябва?!” “Ми такава е наредбата”, каза дежурният, и обеща да ми издейства най-малкия възможен акт. Междувременно разбрах, че той дори не е истински полицай, а учител по музика с дипломна работа на тема “Влияние на изучаването на фолклора върху формирането на личността на учениците от началния курс”. Много сложно и много безсмислено, но това си беше лирично отклонение и без друго. Само не ме питайте как разбрах за това – дълга и скучна история.
Последното, което направих в търсене на изгубения портфейл, беше да мина по главната улица, надничайки във всяко кошче /практика на джебчиите било като вземат парите, да хвърлят портфейла/. Уви, нищо не намерих, но пък хората ме гледаха странно и някак съжалително. Отидохме с Иван на пазара, купихме си семки тип “слънчогледови” и се прибрахме вкъщи да седим под климатика и да люпим семки, щото навън беше станало вече повече от 30 градуса и се бяхме изморили.
Поуките от тази история са няколко:
1. Не си внасяйте паричките в ДСК, особено в клона на “Васил Левски” и “Гурко” в София. Там ще чакате на една мноооооого дълга опашка и после ще се държат с вас грубо;
2. Не си “губете” портфейлите и документите когато навън е много топло;
3. Ако все пак ви се случи да ви изчезнат портфейлът и документите, първо отидете при арменския поп, дори и да се протестанти/ католици/ евреи/ хиндуисти и т.н. – арменският поп бил нещо като универсалния човек, на когото можеш да се оплачеш при нещастие. Само в случай, че той не ви помогне – обърнете се към най-близкото районно. Ако най-близкото районно е Второ в Пловдив, търсете старши лейтенант Иван Бойчев – може да е учител по музика, но е добряк и ще опита да ви отърве от акта.Това е то. Дерзайте и весело лято.

3 thoughts on “Дълга, но поучителна история.

  1. 1vo- napisaha li ti akt? Na edna priqtelka za6toto i napisaha, a neiniq slu4ai ne be6e “krajba”, a “grabej”, razbirai tq syvsem si e bila naqsno, 4e i kradat 4antata… efekta (osven psihi4noto i raztroistvo) be6e, 4e q globiha kym 50tina leva…
    Izvodyt e: nqma izvod, za6toto tova ne-e-istina.
    2ro- DSK na levski i gurko sa ne6to pove4e ot nekadyrnici i mami4kata im sym ebal na tiq ne6tastnici.
    Izvodyyt e: 6te se zamislq za tiq prokredit ;))

  2. Прокредит са яки, а акт още не са ми написали, но ще ми напишат като тръгна да си вадя нова лична карта… И с тоя акт ще я съдя тая държава, мамицата й!

  3. Onzi den mi razkazaha vtora dulga no pouchitelna istoriq za tova kak kato otivash da si podnovish pasporta, mogat da ti zaqvqt che snimkata ti na lichnata ti karta i tazi na pasporta sa prekaleno razlichni , i da te nakarat da si izkarash i nova lichna karta… kreteniq.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *