Ден 6 е ок. С Боби правихме диетични палачинки – справихме се с миксера и черпака, гледахме картинките и се опитвахме да обърнем палачинките с подхвърляне. Не успяхме, но и таванът не пострада, така че приемам опита за положителен. След като приключихме с приготвянето на парченцата палачинки, и двамата изгубихме интерес към яденето и гледахме телевизия.
Ден 7. Напълно ми е писнало да ям глупости, смятам да зарежа всичко и да си купя 10 килограма диня. Поне. Ще ям диня, докато изгубя способността си за движение, кълна се. И праскови.
След преминаване през серия природни бедствия (съседката от 2рия, проливен дъжд и ОК Такси), стигаме в офиса, а Теди от вратата ми казва, че вече ми личи отслабването. Няма как, продължавам с пилешкото. Други колеги също забелязват. Единственият, който не регистрира никаква промяна, е домашното кантарче. Damn.
Не се предавай!
Ай, колко си сладък…
Не се предавам, естествено, лигавя се просто. Обаче наистина ми писна от еднообразните манджи, и ако до седмица-две не съм драстично отслабнала и драстично по-красива, ще трябва да измисля нещо друго 🙂
пробвай друг кантар и ако показва същото, значи те лъжат, понеже знаят, че си на диета. Продължи с диетата, може пък да си кажат “брей, тя все пак отслабна”
п.п. сигурно си мислиш “кой е тоя, че да ми говори така… нямам конкретен отговор..