На пазара най-после се появи нещо дълго чакано от мен, а именно – първата поетична книга на Красимира Джисова. Ще мине известно време, докато се сдобия с нея /да, доставят само в БГ/, но важното е, че “Абревиатурата” вече е факт.
Голяма част от съвременната българска поезия според мен е тежка, трудносмилаема и като цяло самоцелна; графоманията взима връх и ми става все по-трудно да отсея нещата, които стават за четене. Красимира обаче не само става за четене; тя е от авторите, които те дразнят, защото не пишат достатъчно – колкото и да напишат и прочетеш, винаги можеш и искаш да погълнеш още. Тя успява да се намеси радикално в реда и смисъла на думите и резултатът е очарователен – терапевтична поезия, злоупотребяване с която е препоръчително. Новата Ина Григорова? Може би, но никак не е задължително. Купи я и я прочети; няма да съжаляваш.