Възпитана от атеисти и кръстена като православна християнка по-скоро на майтап, израснах като човек без определена религия. Дълго време нямах проблем в това, но в началото на двайсетте си години усетих нуждата да вярвам в нещо, без значение какво. Това е един повратен момент в живота на човека – вече не си в училище, където всичко е горе-долу предопределено, не живееш с мама и татко, където всичко е лесно, и имаш нужда от нещо, което да обвиниш, когато нещата не се случват точно както ги искаш, или просто се сгромолясат.
Към оня момент вече бях се сдобила с копие на библията и бях завършила един Алфа курс (нещо като християнство за начинаещи), затова знаех, че тази религия не е за мен. Трябваше ми нещо по-така, с критичен поглед върху нещата и вселената, нещо логично. Ислямът и той не беше добър избор по ред причини, към будизма вече бях загубила всякакъв интерес, а юдеизмът ми допадна с много неща, но ми се стори твърде обширен, за да го изуча в детайли и да реша дали да го приема. Все пак, ако някой ми опре пистолет в главата и ме накара да си избера организирана религия, хуквам право към синагогата – но не за това ми е думата.
Към края на двайсетте си години вече си имам нещо като религия. Не е организирана и е изключително проста – нека ви разкажа. В основата на всичко (и над всичко) е Вселената. Нея не я е грижа за всеки от нас по отделно (има си, разбира се, любимци) – за Вселената е важно да се запази универсалния баланс. Между добро и лошо, между светло и тъмно, в отношенията между хората.
Тук се намесват карма точките. Това, което аз наричам карма точки, няма нищо общо с източните религии и кармата в будизма – заела съм термина поради липса на по-добър. Точките са два вида – положителни и отрицателни. Всеки път, когато направиш нещо добро (без значение дали е користно или не), получаваш положителна точка. Когато направиш нещо лошо – например държиш се зле с някого или избухнеш без нужда – получаваш отрицателна точка. В края на деня теглиш чертата и ако си минус, Вселената ще намери начин да ти го върне; може би не веднага, но в края на краищата твърдо вярвам, че всеки си получава заслуженото. Ако си на нула, си окей, а ако си много на плюс, вероятно ще ти се случи нещо не-толкова приятно, за да остане всичко балансирано (и това също е ок – в крайна сметка, точно предизвикателствата ни правят по-качествени хора, ако се справим с тях както трябва).
Та това е – по-просто и ясно от това едва ли може да бъде, и именно затова не очаквам карма точките и Вселената да се превърнат в мощна организирана религия. Важното е, че системата ми служи като морален компас и ми помага от една страна да бъда по-добър човек, от друга – да се справям по-лесно с трудните неща в живота.
А вие в какво вярвате?
Според мен, всеки интелигентен човек вярва точно като теб – в карма точките! 🙂 Просто го нарича по различен начин. Аз го наричам “принципа на бумеранг”, но и това как ти облече в думи идеята си (наричайки, накратко “карма точки”) също ми е присърце.
Относно популярните, вече установените религии – и аз не намирам в тях нещо наистина мое. Целуването на икони в православна/католическа църква и т.н. ми е доста чуждо. Благодаря на Вселената, че на този етап така се развиват нещата, че намирам вътрешните сили за се чувствам напълно ок с Бога вътре в мен, без да усещам необходимостта от външните търсения на “отговори” (посещевайти храмове и т.н.)
Аз вярвам в същото, тоест, че всяко наше действие има тежест и рано или късно доброто (или лошото), което сме правили ни се връща. 🙂 Не съм религиозна и не вярвам някога и да стана. 😀
Поли, като оставим религиозните практики (целуване на икони и прочее) настрана, не ми харесват и на мен принципите на християнството – липсва му много критичност и прагматизъм.
Иначе това с бога вътре в теб си е чист будизъм 😉
Гери, това да вярваш, че всичко се връща, също е вид религиозност – имаш висша сила, която кара всичко да се връща, и тя ти служи като морален компас. Не го казвам, за да те убедя, че си религиозен човек, в крайна сметка трябва ясно да разграничим вярата и религията, просто по подразбиране човешкият род има нужда да вярва в нещо и това е чудесно. 🙂