Събота вечер. Единственото ми забавление е породено от ентусиазмът, с който холандските власти използват термина “толерирам”, бирата и първия сезон на Саут Парк.

Преди да се размажа пред компютъра, тренировка за палец. Интересно по колко канала ще има предаване за “Шифърът на Леонардо”. Това по Дискавъри вече съм го гледала няколко пъти, оооо – ВВС! Говорят малко за книгата, нищо за филма и много за Леонардо. Говорят и за “The Virgin of the Rocks” /aз пък как го казах, все едно всеки трябва да е чувал за нея, това да не е Дан Браун/. Сещам се, че фоновата музичка ми е позната. Даже много позната /не кликвай, ако си на работа/: Полегнала е Тодора. Свалих си я от тук, за да съм сигурна, че не съм се объркала; тц, не съм. Голяма радост, голямо нещо.

Не можах да се сдържа, обадих се на Неда и споделих еуфорията, генерирайки МПТ. Ей това е съдбата на емигранта, ЛОЛ.