Посред време, в което трябва да се занимавам с бъдещето си, фокусирам поглед в монитора и си мисля, че дните като днешния са неизбежни.
Всяка минута от тоя ден е или крива, или измъчена, или някой я крещи на улицата, или просто минава толкова бързо, че не успяваш да регистрираш съществуването й (което съществуване е факт според всички закони на физиката).
Ей в такива дни се спъвам във всяко възможно паве, плочка или фас, изхвърлен на улицата. Псувам на ум, на глас, на български, на английски, оправдано и без причина, и продължавам да си вървя по пътя.
Посред такова време ми се ще да ти дам един текст на лицето Р.Г., с чието име много се спекулира и затова давам само текста (името ще дойде от самосебе си).
ПСИХОдеЛИЧНО
Той, разбира се, знаеше,
че само това, което може да се сложи в думи,
може да се помисли,
но нея той мислеше в миризми и точки от газирана вода
и филологията в него даваше заето,
в главата му мравки отнасяха на гръб
кочана от ябълката на познанието,
той се навеждаше към тях в забавен каданс,
но не успяваше да спре оглупяването,
нея той мислеше здрав и все пак припаднал,
буден, а в кошмарна невъзможност
да спре да й разказва безкраен виц за борци,
нея той мислеше в крака по стъпала,
искаше да прати някой да й каже,
че го е блъснала кола и е в Пирогов
и тя да се натъжи,
нея той мислеше през облени в кръв полузатворени
от превръзката очи, без да го е блъснала кола,
нея той мислеше в мускулни спазми,
мислеше я героично без някога да се е бил изобщо,
искаше да я спаси от изнасилване и да я изнасили,
нея той мислеше в искания, но те не бяха
оформени като такива,
съществуването на мисъл преди езика
му се струваше невъзможно,
а нея той мислеше в солено, топло, червено
и в точки от газирана вода.
“Посред време, в което трябва да се занимавам с бъдещето,…”
http://yunuz.projectoria.org/archives/100
K’во ви става, бе?
Да де, нарочно е 😀
Пунтираш ме, един вид. Връзва се, не е лошо. Ще почна и аз. 🙂
Хареса ми как го каза просто, “посред” ми стои някак архаично и точно на място 🙂