“Консумативното общество” на Кристиан Банков

Независимо от това колко необходими и дори неминуеми биха могли да бъдат дадени стоки или услуги за нашето всекидневие – те задължително са носители на смисъл.*

Дълго време вярвах, че харченето на пари и пазаруването сами по себе си са по-скоро вътрешна нужда, която прави хората щастливи. И сега понякога се прибирам вкъщи с чифт нови обувки, обувам ги и се чувствам точно така – щастлива.
Това, за което не се бях замисляла, обаче, е че щастието идва не от изхарчената сума или от новите обувки пряко, а от статуса, който точно тези обувки биха ни придали, ерго от одобрението на останалите.

Именно в тази посока ме насочи книгата на Кристиан Банков „Консумативното общество”. Книгата започва с интересен анализ на етимологията на консумирането такова, каквото го познаваме днес и преходът му от задоволяване на естествени нужди към демонстрация на статус и положение; прави лирично отклонение към идентичността и нейната връзка с потребляването; запознава ни със семиотиката и политическото измерение на консумизма. Това, с което за мен като рекламист книгата е най-ценна, обаче, е фокусът върху консумативното общество в България. Както самият Банков казва, социологията на консумативното общество у нас предстои да бъде написана, но книгата поставя едно добро начало в това отношение.

Не бих искала да се спирам на съдържанието в детайли, за да не разваля удоволствието на тези, които тепърва ще четат книгата, но ще споделя няколко мои впечатления за нея като труд.

Стилът на книгата е много научен. Преди да се захванете с „Консумативното общество” се подгответе за бавно и внимателно четене, защото не се чете на един дъх. Това е един чудесен труд и много бих се радвала да го получа в по-четивен стил, с по-малко ненужни чуждици и изречения, в които мисълта ми се губи много преди края. И за капак на това, на няколко места в книгата се натъквах на smileys – което пък съвсем не се вписва в цялостния тон. Разбирам, че технологиите променят езика ни, но като че ли все още не съм готова да виждам усмихнати човечета в научни трудове или в книги.

Самата книга се разпадна в ръцете ми още в началото, а хартията е неприятна на пипане. Знам, че по-доброто качество на самата книга вероятно драстично би вдигнало цената й, но това да внимавам страниците да не изпаднат от подвързията и да не се разбъркат ме разсейва и ме отклонява от съдържанието.

Имам забележка и към коректорите. Не си водих бележки, за да посоча как точно не са си свършили работата, но всеки, който успешно (и грамотно) е завършил началното училище, би се подразнил.

В крайна сметка препоръчвам книгата на всички, които искат да разберат защо консумираме така, както консумираме, да си зададат въпроса има ли алтернатива (има ли, наистина?) и да вникнат в това що за хора са чрез това, което потребляват. Лично за мен книгата повдигна много въпроси, на повечето от които тепърва ще търся отговори.

*Консумативното общество, К. Банков, стр. 77

** Тази рецензия достига до вас благодарение на инициативата “Имаш ли блог?” на издателство “ЛИК”.  Ако вие също искате да напишете рецензия за тази или друга книга на издателството, прочетете тук.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *