ink

Събота сутрин е и Роко се обажда да мрънка, че трябва да ходи на работа, а много мрази да отработва каквото и да е.

- Айде стига си се оплаквала, като почива 4 дни поред, не мрънка, нали!

- Да, ама мислех, че са подарък.

- Е от кого да са ти подарък?!

- Ми от правителството – щото нали трябва да ни зарибят, че са готини.

Цъкам с език и въртя очи. Някой ден ще разбера логиката на Роко и животът ми ще стане по-добър. Междувременно Роко пък ме е осведомила, че шефът й го няма, ерго тя няма никакво намерение да работи.

- Съботата е ден за почивка така или иначе. – констатира Роко.

Аз пък открай време си работя в събота и хич не ми прави впечатление.

- Ау, тука едни се оженили и си обединили блоговете, чакай – пращам ти линка. Не е ли романтично, макар и по един слабоумен начин?

- От такива тъпотии понякога направо ми се повръща, Роко, знаеш.

После се зачитам в текста им за Барселона и разбирам, че горките младоженци действително са слабоумни.

- Роко бе, знаеш ли, че май само на български има дума “полуидиот”.

- Ами да – на нормалните езици или си идиот, или не си. Никаква толерантност към средното положение.- отговаря Роко с пълна уста.

Разбирам, че е нападнала вендинг машината в офиса им и е време да затворя.

Когато Роко била малка, родителите й не й разрешавали да играе компютърни игри (изборът и без това не бил голям, но Роко нямала достъп дори до Атари). Роко пораснала без Супер Марио, ралита и други детски благини и станала човекът, който е днес.

Досега този избор на родителите Рокови не е повлиял драстично стандарта на живот на Роко, но тя все така не може да работи с джойстик, да изтребва чудовища и да спасява принцеси. Иначе тя тайно си мечтае да си купи Плейстейшън, и не че не може да си го позволи – Роко вече няколко пъти ходи в магазина, гледа Плейстейшъните с възхищение, но все не се престрашава да си купи.

Някой ден сигурно ще ми стане особено тъжно за ощетеното й детство и ще й подаря – Роко е още е млада и може да си навакса.

Интернетът в офиса е ограничен заради изцепката на един вече бивш колега. Беше ни трудно да се научим да живеем така, но се справяме. Всеки път, когато се опитаме да отворим забранен сайт, получаваме съобщение, в което се казва по какъв параграф е забранен въпросният сайт – я social networking, я email, я image storage. Вече сме свикнали и не се впечатляваме особено. Днес обаче се опитах да отворя линк във връзка с лингвистичен въпрос, който ме интересуваше; нъцки. Долното съобщение светна като светулка под лупа:

“The website you are trying to access has been blocked due to [company name] acceptable usage policies in reference to ‘Education’.”

За справка, всички сайтове за игри са разрешени. Как да не им се нарадваш?

Само 9 месеца след Рекламна пауза #2, предоставям на вниманието ти #3 от рубриката. Така е то – хубавите неща стават бавно; иначе и децата щяха да се правят за по седмица.

Силен клип за VW Saveiro – хем е веселяшки, хем ти казва, че готините типове си правят пуканките и забавленията както си искат.

Новите реклами на iPod Nano и iPod Touch: толкова прости, а с толкова много настроение!

Хубав пример за това как да се избяга от леля Мария и жени, които постоянно носят омекотител в чантата си (в случай, че някой мъж ги попита на ескалатора, нали).

Не особено силна като внушение, но приятна като визия реклама на хартиени изделия.

Вниманието на децата вече трудно се привлича с анимация и песнички. Виж, гигантските балони са нещо друго.

Новият рекламен спот на Германос е озвучен с парче на MGMT; чудя се дали от Германос са платили на Сони, за да използат парчето? По-вероятно не, но това си е тяхна работа.

If you’re not fast, you’re food. Супер слоугън, лепнат на иначе не толкова впечатляваща реклама. Остава въпросът как точно обувките те правят бърз.

Не се доверявай на модели за рекламните си кампании; рано или късно, ще те прецакат.

Именно рекламите на Кока Кола ме накараха да се забъркам в рекламния бизнес. Ето ти една прекрасна: цък!

Признавам си – този спот на Cosmote не е нищо особено; споделям го само заради магаретата.

Със сигурност вече си видял клипчето за драмата на пристрастените към социални медии. Слагам го тук обаче, защото линковете във Фейсбук акаунта ми и в Туитър просто не са достатъчни.

“We hired professional pickpockets” – WTF??? Предполагам, че такъв подход е напълно нормален за Румъния. Gee-zus.

Възмутително било, че Microsoft сменили черният с бял в рекламата си за Полша. Аз пък не виждам нищо нередно в това рекламите да се адаптират за местните пазари, напротив. Чудя се само защо са оставили азиатеца, вместо да го сменят с някоя знойна полякиня. Бардзо добже.

Драги зрители, това беше всичко от мен за днес. Ще има още.

Детски клуб “Кума Лиса” търси администратор/барман да се присъедини към екипа за работа през седмицата от понеделник до петък от 10:00 до 20:00 ч.

Че какво друго да търси един детски клуб? Айде, деца, допивайте последната бира, че е време за “Сънчо”.

Вчера по обяд вратата се отвори с трясък, Роко влетя в коридора, завлече килимчето от пред вратата със себе си в хола и се метна на дивана, почервеняла и задъхана.

Хич дори и не попитах какво става. Роко и без това не може да си трае.

- Леле, едва се измъкнах. Гони ме една осмица.

- Осмица какво? – попитах без ни най-малък елемент на изненада.

- Осмица бе – нали знаеш, 8!

Тук Роко огъва ръце в нещо, което може и да й прилича на осмица, а всъщност си е най-обикновено ръкомахане.

- И къде е сега осмицата? – попитах отегчено (има дни, в които Роко много ме дразни).

- Ми не знам, май й се измъкнах.

- А защо те гони?

- Прередих я на опашката и взех последния чийз кейк.

- Аха.

- Обаче докато бягах, го изпуснах.

- Аха.

- Кво ти става бе, аз едва не умрях от страх – ебаси агресивната осмица.

Отидох в кухнята, запалих цигара и си направих кафе. Осмицата ми е любимото число, а и в някои дни Роко много ме дразни.

- Да имаш случайно нещо сладко за ядене? – чух Роко да се провиква от хола. Излязох на терасата и тръшнах вратата след себе си.

И въобще, запитан за цвета на вторниците, човек забравя за всякакви субективни предпоставки и мисли жълто, оранжево и зелено. Такива универсални проблеми често занимават мен и Роко – отчасти, защото сме космополити и от време на време решаваме да спасим света, отчасти – защото четем Космополитън.

Роко е фен на вторниците; аз от своя страна предпочитам четвъртък. В четвъртък използвам лилавия шампоан за права коса и от него косата ми става на вълнички. После котката до вратата ми подава ключовете и се усмихва докато излизам за работа; Роко винаги казва, че не трябва да вярваш на котка, която се смее, заради културните и исторически обусловености, но съм склонна да се доверя на котката до вратата, тъй като тя се усмихва само в четвъртък и ако косата ми е на вълни. На работа пък ми се случват разни невероятни неща (миналият четвъртък например колегата-чвор схвана една шега, а вратата заседна под ъгъл 62 градуса!). Четвъртъците просто са много оранжеви.

В основата на доброто интервю стоят много добрите въпроси. Интервюто с Чарлз Сачи (не от кренвиршите Сачи), на което попаднах в Guardian, не притежава ефекта “Уау!”, но пък има и добри попадения:

Does a love of art, particularly Renaissance art on a biblical theme, make one feel closer to God?

I believe God must be very disappointed in his handiwork. Mankind has clearly failed to evolve much in all these years; we’re still as cretinous and barbaric as we were many centuries ago, and poor God must spend all day shaking his head at our vileness and general ineptitude. Or perhaps, we might just give him a good laugh. But of course, I hope God likes our art enough to forgive us our sins, particularly mine.

Звучи хем арогантно, хем правдоподобно. “Хем” е персийска дума. Интересно е и как Сачи се е забъркал в рекламния бизнес:

Before you went into advertising, what other career did you consider?

“Consider” isn’t quite how it was. At 17 and with two O-levels to show after a couple of attempts, a career path wasn’t realistic, nor a chat with the Christ’s College careers officer, who wouldn’t have recognised me in any event as my absenteeism record was unrivalled. I answered a situations vacant ad in the Evening Standard for a voucher clerk, pay £10 weekly. It was in a tiny advertising agency in Covent Garden, and a voucher clerk had to traipse round all the local newspaper offices in Fleet Street – of which there were hundreds at the time – and pick up back copies of papers in which the agency’s clients had an advert appearing. The voucher clerk’s role was to get the newspaper, find the ad, stick a sticker on it so the client could verify its appearance, and the agency could get paid. Vital work, obviously. One of the advantages of it being a tiny agency was that one day they got desperate when their creative department (one young man) was off sick, and they asked me if I could try and make up an ad for one of their clients, Thornber Chicks. This ad was to appear in Farmer and Stock-Breeder magazine, and hoped to persuade farmers to choose Thornbers, as their chicks would grow to provide many cheap, superior quality eggs and a fine return. I didn’t know how you wrote an ad, or indeed how to write anything much other than “I will not be late for assembly”, for which I had been provided much practice. So I looked through copies of Farmer and Stock-Breederand Poultry World, chose some inspiring-sounding words and phrases, cobbled them together, stuck on a headline – I think I stole it from an old American advertisement – and produced “Ask the man who owns them” as a testimonial campaign featuring beaming Thornber farmers. The client bought it.

Да живеят случайностите. Цялото интервю e тук.

С оглед скорошни наблюдения бих искала да уточня 2 неща.

1. Коментарите тук се модерират, но освен през филтъра на автора, минават и през спам филтър, който понякога спира и истински коментари. Преглеждам спам-коментарите веднъж на няколко дни, за да не стават грешки и това е единствената причина коментарите на някои от вас да се появяват със закъснение. Извинявам се за което.

2. Роко е измислен герой. Това за всички, които питат коя е и защо не я познават или се познават в нея. Приятелката на Роко не е измислена.