ink

Тези дни като да не повярваш ми остава повечко свободно време и гледам да гледам филми, за да наваксам пропуснатите неща.

Миналата седмица – няколко филма с любимия Джейсън Стейтъм (заради акцента, заради какво друго?!). “Customs official: Anytning to declare? Avi: Yeah. Don’t go to England“. Turkish delight.

Вчера – The Darjeeling Limited. Значително по-плосък от това, което очаквах и със значителен product placement на iPod. Историята си я бива, но персонажите ми останаха недоразвити (както и целия филм, всъщност – все едно се плъзгаш по повърхността на нещо, което има още пластове, но не успяваш да стигнеш по-дълбоко).

Бих ти разказала и за другите филми, които изгледах в последните седмици, но ще мине време за реконструкцията на спомените и може да пропусна нещо важно. Чети ревютата в “Програмата” – пишат ги прекрасни хора, на чийто вкус можеш да се довериш (и като говорим за ревюта – ето ти още едно приятно място, за което трябваше да напиша впечатления).

Ако случайно си гледал нещо готино напоследък – драсни един ред в коментарите; започнах да се изчерпвам. Нали знаеш – предварително ти благодаря.

Шаро расте и изглупява – вече напълно свикна с нас и приятелите ни, които влетяват вкъщи и започват да го мачкат и гушкат.

Ние също свикнахме с Шаро и само му се смеем, когато се блъсне в масата (пързаля се по паркета и не успява да спре когато поиска), когато скочи от дивана и се разпльока на пода и когато сяда в паницата си и ни гледа сърдито. Освен всичко, малкият глупак проявява огромен интерес и афинитет към чорапите на Неда.

По този повод Неда днес му подари чорап. След това с Нана навряха бедния стъписан Шаро в чорапа и му причиниха стрес:

Слава богу, успя да се измъкне бързо…

… толкова бързо, че не разбраха, кога избяга:

Българското парче за Евровизия нещо не ме кефи; което всъщност е ок, щото и Евровизия не ме кефи. Що въобще се занимавам с неща, за които не ми дреме?

Update:  докато обсъждахме темата с Пламен, той ме светна, че миналата година Софи Маринова и Устата се пробвали с парче на руски. Ти знаеш ли как е “чай шукарие” на руски, а? Няма такъв смях.

Илина и Мирослав любезно насочиха вниманието ми към феноменът famous.bg (макар да е спорно доколко точно е феномен). Бие на очи новосъздадената българска дума “феймъз” с все производните й.

Задължително четиво е “Какво е famous.bg?” – със сигурност има какво да се научи. Регистрираш се и ставаш известен за минути; ентусиазмът ми не стигна, за да чета повече. Огромна загуба за мен и за човечеството.

Преди няколко седмици в пощенската си кутия намерих плик с надпис “Информация съгласно “Закона за защита на потребителя”, Столична община, КАТ и ХЕИ:

Виж само какво изскочи от плика:

Не, честно – тъп спам по пощата, с КАТ, ХЕИ и Столична община отгоре – WTF? Погребалните агенции нахитряват.

“Няма нищо по-мило от това да попаднеш на човек, съдран от болка. Той винаги ще те изслуша. Винаги ще оцени това, че си облякла любимата му риза. Ще ти подаде ръка, когато слизаш от тролея. Ще те завие недодялано с одеалото и ще гледа дълго как докато спиш една мигла толкова сладко е застанала под лявото ти оченце.
Не защото му пука за теб. А защото не може да преживее още една буца в гърлото. Не иска да прекара още една Коледа без да се облечеш като Снежанка, а после да се чукате. Не може да си позволи още една командировка без sms – „липсваш ми, прасчо”.”

Никак не ми се задълбава в темата, сега и да искам дори не бих могла да задълбая в нея, но попаднах на горното в един текст с непривичен ритъм (та-ка-та-та-ка-та-тааам, та-ка-та-та-ка-та-та-тааам, и последното таам ти оставя метален вкус в устата) и знаеш – металният вкус в устата; не отъждествявам никого с текста, обаче горното твърдение ми се струва толкова реално и присъщо за среднотатистически човек, че чак настръхвам.

Сега всеки следващ ще трябва да минава през проверка за съдиране от болка в миналото; включвам го като критерии след “да е прекрасен, неженен и по възможност принц”.

Когато слагаш някъде толкова голяма реклама, не е зле да помислиш как ще изглежда и през деня, и вечер; иначе се получват ето такива неща.

Най-после се преместих от Блогър тук! Преместването нямаше да се осъществи толкова плавно (плавно ли казах?!) без любезното съдействие на Юнуз, който си има собствен юзър тук и може да си пише когато намери за добре (в което се съмнявам, но както казах – добре дошъл е).

 Та така. Хайде пак добре дошъл

The prettiest, prettiest daisies.