ink

На пазара най-после се появи нещо дълго чакано от мен, а именно – първата поетична книга на Красимира Джисова. Ще мине известно време, докато се сдобия с нея /да, доставят само в БГ/, но важното е, че “Абревиатурата” вече е факт.
Голяма част от съвременната българска поезия според мен е тежка, трудносмилаема и като цяло самоцелна; графоманията взима връх и ми става все по-трудно да отсея нещата, които стават за четене. Красимира обаче не само става за четене; тя е от авторите, които те дразнят, защото не пишат достатъчно – колкото и да напишат и прочетеш, винаги можеш и искаш да погълнеш още. Тя успява да се намеси радикално в реда и смисъла на думите и резултатът е очарователен – терапевтична поезия, злоупотребяване с която е препоръчително. Новата Ина Григорова? Може би, но никак не е задължително. Купи я и я прочети; няма да съжаляваш.

You Belong in New York City

You’re an energetic, ambitious woman. And only NYC is fast enough for you. Maybe you’ll set yourself up with a killer career Or simply take in all the city has to offer.

What City Do You Belong In?

Кликни тук, свали, затвори очи и слушай. Коя е рекламата? Сигурен си, че знаеш, нали?
Сега отвори очи и я изгледай. Чувстваш ли се леко объркан?Дразнещо е, когато една и съща музика озвучава различни реклами, дори и рекламите да са на локални продукти/услуги в различни държави /в конкретния случай – реклама на Глобул в БГ и реклама на пролетна промоция на холандското БДЖ/. Както се вижда, успяваме да ги хванем. Да се плати на композитор, за да напише оригинална темичка за спот е скъпо, но определено си струва – да знаете.

Иначе за рекламната музика – друг път /отдавна искам да зачекна темата, но все не остава време/. Скоро, надявам се.

Малко статистика: 40% от нещата, които пращам по пощата до България, се губят. Имам силни основания да вярвам, че пратките се губят на българска земя и виновник са Български Пощи и техните служители.Досега се губеха само по-обемните пликове и това беше някак обяснимо – всички сме чували градските легенди за това как пощенските служители ги отварят, за да проверят дали вътре няма пари. Последният път обаче изчезна картичката за рожденния ден на близка приятелка. Отне ми много време, за да съчиня текста на въпросната картичка, пратих я с много желание и смятах дълго на календара кога точно да я пусна, за да пристигне на определената дата. Е, не пристигна, въпреки че пликът беше плосък и сребрист – вътре очевидно имаше поздравителна картичка и нищо друго.

Me is pissed off this time. За отмъщение оттук нататък ще изпращам всичко с препоръчана поща и ако не пристигне до 6 дни, колкото е срока, даван от TPG /които бтв скоро бяха купени от TNT и сега официалният им цвят трябва да стане оранжев/, ще ми организират издирване, а на БП дупе да им е яко.

Прочетохме за тях, а вече ги и чухме. Албумът попадна у мен по неведомите пътища на информацията и в следващите дни няма да слушам нищо друго. Толкова е весел, че докато го слушах за пръв път, танцувах в трапезарията пред смаяните погледи на съседите.Благодаря на този, който ми го изпрати. Обещавам да му върна услугата.

Въпреки настоятелните ми молби и упорито мрънкане, никой не ми подари тази слушалка. /Мрънкането впрочем доведe до неочаквани и положителни резултати, но са тай-на!/
Важното е да се проявява постоянство обаче. В духа на постоянството сега ви призовавам да ми подарите това и това; искрено се надявам да получа поне едно от двете, защото животът ми е кофти без достатъчно джаджи, честно!

Алтернативно място за паркиране на алтернативно колело, или просто някой е свил една гума.

Леко безсмислена статийка, но пък какъв стил, ах – какъв стил!
Според статията “Тревата” повишава риска от развиване на мозъчни заболявания при младежи, които са генетично предразположени към шизофрения, а според мен подобни опити да се използва жаргон /в повечето случаи – тотално неуспешно и неуместно/, за да стане един текст по-четивен, повишат риска от изблици на смях.