Дълга, но поучителна история.
Всичко започна с безумните ми стремежи към естетика и стил. Тази сутрин, докато се шляех из къщи, Иван извика “Айде, обличай се бързо, че излизаме!” И аз почти насън си облякох някакви смачкани панталони, жълта хавайска тениска и джапанки с надпис Аржентина. Грабнах си чантата, обаче в последния момента реших, че щом съм неглиже и с хавайска тениска, трябва задължително да си взема неглижарската хавайска раница. Изсипах съдържанието на чантата си в раницата, а малко по-късно на главната улица в Пловдив ми откраднаха портфейла с всички документи и дебитната ми карта в него. Въобще не съм усетила как някой е отворил джоба на раницата ми, нито как ми е свил така ценния портфейл с иначе мизерните 15-ина лева в него; по-странното е защо крадецът е взел портфейла, а е оставил в джоба на раницата диктофона ми, който има сравнително по-голяма стойност от парите, които ми взеха. Явно с каръшкия си късмет пак съм попаднала на най-простите джебчии!
Разбрах за наглата кражба чак след като се прибрах от разходката си. Първото, което направих, беше да се обадя в банката, за да ми блокират дебитната карта /която по-рано същия ден бях захранила с немалка сума/. “Всичко е ок”, каза служителката в Прокредит Банк /които, забележете, работят и в събота, и то почти цял ден!/, “само елате до понеделник най-късно да подпишете заявление за блокиране на картата.
- Ама аз нямам и лични документи, и тях ми откраднаха.
- Хм, ами тогава няма как да си подпишете заявлението и не мога да Ви блокирам картата.
И тук служителката спечели още една червена точка за банката – сети се, че мога да се легитимирам със задграничния си паспорт. Няколко минути след като затворих телефона, същото това момиче, което е принудено да бачка и в събота, ми се обади, за да ме осведоми, че картата вече е блокирана, и че никакви транзакции не са извършвани с откраднатата карта. И вместо да мрази целия свят, беше толкова усмихната, че чак по телефона усетих, След такова обслужване в събота следобед, отказвам да ползвам услугите на която и да е друга банка, особено на ДСК, които по скромното ми мнение са не-ка-дър-ни-ци.
След като направих нужното, за да защитя авоарите си, се насочих към Второ Районно, което си беше моето районно отвсякъде – и адресно съм регистрирана там, и кражбата се случи в неговата юрисдикция. На портиера явно не му се занимаваше с мен, както и с никой друг, и когато го попитах към кого да се обърна с казуса си, ми отговори с многозначителното: “Ми то няма към кого да се обърнете, може някой да Ви намери документите и да Ви ги върне. Не знам защо сте дошли при нас.” А къде да отида, при поп ли? На мен малко ми стана неудобно, защото веднага разбрах, че явно не се прави така по принцип, но понеже така и така бях се завлякла в жегата до там, реших да упорствам.
Когато все пак успях да се добера до дежурния, той ми даде няколко бланки за попълване, и ме уведоми, че ще ми издадат акт. Аз не само се опулих насреща му, а и започнах да пелтеча: “А-а-а-ама к-к-как т-т-така? Нали на м-м-мен ми откраднаха документите, защо да плащам за това, че полицията не си е свършила работата както трябва?!” “Ми такава е наредбата”, каза дежурният, и обеща да ми издейства най-малкия възможен акт. Междувременно разбрах, че той дори не е истински полицай, а учител по музика с дипломна работа на тема “Влияние на изучаването на фолклора върху формирането на личността на учениците от началния курс”. Много сложно и много безсмислено, но това си беше лирично отклонение и без друго. Само не ме питайте как разбрах за това – дълга и скучна история.
Последното, което направих в търсене на изгубения портфейл, беше да мина по главната улица, надничайки във всяко кошче /практика на джебчиите било като вземат парите, да хвърлят портфейла/. Уви, нищо не намерих, но пък хората ме гледаха странно и някак съжалително. Отидохме с Иван на пазара, купихме си семки тип “слънчогледови” и се прибрахме вкъщи да седим под климатика и да люпим семки, щото навън беше станало вече повече от 30 градуса и се бяхме изморили.
Поуките от тази история са няколко:
1. Не си внасяйте паричките в ДСК, особено в клона на “Васил Левски” и “Гурко” в София. Там ще чакате на една мноооооого дълга опашка и после ще се държат с вас грубо;
2. Не си “губете” портфейлите и документите когато навън е много топло;
3. Ако все пак ви се случи да ви изчезнат портфейлът и документите, първо отидете при арменския поп, дори и да се протестанти/ католици/ евреи/ хиндуисти и т.н. – арменският поп бил нещо като универсалния човек, на когото можеш да се оплачеш при нещастие. Само в случай, че той не ви помогне – обърнете се към най-близкото районно. Ако най-близкото районно е Второ в Пловдив, търсете старши лейтенант Иван Бойчев – може да е учител по музика, но е добряк и ще опита да ви отърве от акта.Това е то. Дерзайте и весело лято.
