Джаджи

Владо ме е тагнал, затова зéми тия джаджи. Много хора, гледам, си споменават удобните обувки и пресите за кафе; моето кафе достига до вас мен с любезното съдействие на микровълновата, инстант кофи, мляко и захар, а за обувките по-добре да не отварям дума – ще отнеме адски дълго време. 

Останалите неща са такива, без които вероятно мога, но не искам да живея. Списъкът не е изчерпателен.

1. Сашко. Ако трябва да съм честна, това е Сашко номер 3, но да не издребняваме. Номер 3 е Dell Inspiron 1525; служи ми вярно вече дълго време и ако можех, щях да се омъжа за него. Обществото ни обаче още не е дорасло за тия неща. 

2. Рутерът. Edimax-еди-какъв-си-модел, номер 2 поред. Номер 1 беше друга марка и един ден просто спря да работи, без да иска по-висока заплата и без да дава обяснения. След като седя 10 дни в сервиза, сестра ми отиде да се кара и се върна с чисто нов рутер и чисто нова гаранция. От време на време се налага да го рестартирам, защото някой, който живее у нас, непрекъснато тегли разни неща (подозирам – порно), но като изключим това, работи като пушка.

Телефонът до рутера е само за красота – домашният ни телефон в действителност е спрян от месеци поради безполезността си. 

3. Мишката е Gecube. 2 основни преимущества: бутон за double click и малките й размери. Всеки който има малки ръце и страда с големи мишки, ще разбере. 

4. Таблетът получих като подарък за рождения си ден. Супер як е и става за рисуване и лекции (вградена памет + слот за SD карта).  

5. Фотоапарът Olympus SP-500UZ. Чудна машинка – снима при всякакви обстоятелства и всякакви капризи. По-голям е от класическа сапунерка, но е достатъчно малък, за да го влача със себе си навсякъде. 

6. Стативът може да е висок 20 см, а може и 1.20 м – чудесата на сгъването. Закупен преди няколко години от кварталното фотостудио, и до днес стои здраво на земята. 

7. Ze docking station. Също подарък. Чудесен е за партита и зареждане на iPod-и, а лови и FM. 

8.  iPod Classic, 80 GB. Когато го купих, в България струваше ~700 лв, а в Щатите му искаха доларовия еквивалент на 330 лв. Логично, дойде от Монтана, но не българската. 

9. Когато не е на docking station-a, iPodът стои в ей това гумено калъфче на Hama, за да го пази от злите сили на всичко, що се събира в бездънната ми чанта. 

10. Слушалките са Panasonic Ear Candy. Използвам ги по 2 основни причини, и нито едната няма нещо общо със звука, който вадят: има ги в различни цветове и се закачат една за друга така, че кабелът не се оплита. Звукът, впрочем, също е доста добър, особено за скромната им цена от ~12 лева. 

11. Motorola RZR V3 – дърво на дърветата, жалко подобие на телефон. Всъщност искам да използвам The Jesus Phone, но все оставам на червено преди да успея да докопам един в алчните си ръчички. Motorola-та от друга страна ми върши прекрасна работа предвид факта, че използвам телефона си само за да говоря по него. Което всъщност е и предназначението му. 

12. Зарядно за батерии:  марката е Uniros и зарежда AA и ААА. Старото си отиде безславно, защото “заредих” в него 4 обикновени батерии. Все едно мога да предположа, че още се произвеждат обикновени батерии!!! 

13. Секретната ми джаджа за вход в системата на CIA. Не мога да ти кажа повече, другото е класифицирана информация. 

14. Заек. Използва се за мачкане срещу стрес. Недостатък е, че често самият той предизвиква стреса. Яде много, но е обичлив. 

 

Стига ти толкова. Предавам щафетата на Нана и Павел.

Коментари

коментара

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *