Фашон-кашон и няколко покупки

Не е нужно повече от кратка разходка из улиците на София, за да се почувстваш като в предаването “What NOT to wear”. Тъжно е, но е факт, че като цяло сме лошо облечен град; не – лошо облечена държава. Липсват ни цвят, усещане за десени, чувство за естетика – ако се огледаш наоколо, най-вероятно ще

Капитан Планета срещу сомалийците

Липсвам тия дни, знам – случват се милион и едно неща в живота ми и не успявам да стигна до блога. Не обещавам да наваксам. Тази вечер Женя ме замъкна на кино. Нямах ни най-малка представа какво ще гледаме, и по-добре – защото ако знаех, че отиваме на “Captain Phillips“, вероятно нямаше да се съглася

Безнаказани безчинства

– Ей, Роко, видя ли, че събират по 1 стотинка за тоя, дето регулирал движението на Петте кьошета миналата седмица? – Е за какво са тия пари, заплата ли ще му плащат? – Глобили го от КАТ 300 лв. за административно нарушение, да покрият глобата. В тоя момент Роко си взе якето и тръгна към

Πολύ καλό

Технически погледнато, с Гърция се знаем отдавна. Бях още дете, когато майка ми ме метна на ферибота от Атина до Крит, влачи ме по целия остров и после ме върна в Атина да гледаме там камънак, космополитност и гърци. Атина тогава не ме впечатли много (после също, ако трябва да съм искрена), Крит беше по-вълнуващ,

Узо & сиртаки

Ако ме търсиш по морето през юни/юли/август, зарежи тая история. През тия месеци аз съм в София, работя си кротко в полу-празния офис и завиждам на отпускарите съвсеееем мъничко, колкото да не е без хич. После през септември отивам на море. Ето и сега, рапортувам от гръцко. В Олимпиада сме, което е (както каза Мартин)

Универсално средство за почистване

  По-рано днес Стефан ми обясняваше как стар DVD player + чук + тиксо = макро леща за телефон. Това е впечатляващо, inderdaad, но мойта мисъл потече в съвсем друга посока. Преди няколко години, седем да речем, живеех в Холандия и си изкарвах хляба и вафлите с карамел като гледах две момичета, тогава на две

Контролирам съдбата

Понякога си мисля, че контролирам съдбата, или поне получавам информация по-рано от необходимото. Ето например снощи сънувах мебели. Не помня какво точно съм сънувала с тия мебели, но се събудих с мисълта за мебели в главата и знаех, че това съм сънувала. После вечерта ми се счупи леглото и сега временно се крепи на купчина

Какво слушат момичетата

Знам, че се вълнуваш и искаш да знаеш, но момичетата (аз + Роко) имаме потресаващ музикален вкус, потресаващо лош, разбирай, и ни е срам да ти кажем. Не, не слушаме чалга, по-лошо е – с чалгата поне нещата са ясни. Ние слушаме всичко, но когато ни попиташ за любимите ни парчета, моментално сменяме темата –

Skyfall по военному

Начи, понякога попадам в ютюб на неща, които ме просълзяват, докато цвиля от смях. Споделям ти и на тебе едно такова нещо, защото трябва да му се даде гласност, не е редно инак просто. Не бързай да натискаш play, де, чакай да ти разкажа първо и да те подготвя, щото може да си на работа

София без трамваи

  “Булевард “Мария Луиза” в участъка от Централните хали до ул. “Козлодуй” да стане пешеходна зона, а трамвайното трасе да бъде премахнато, предложи днес на пресконференция в БТА арх. Димитър Димитров от инициативата “Граждани за София”. Според организацията трамвайният транспорт е несъвместим с центъра на града“. Ей такива неща ми минават днес пред очите и си

Champagne, Caviar, Cocaine

  Слушам едно момче от Брайтън. Мисля за други две момчета от Брайтън – в единия се влюбих аз, а другият се влюби в приятелката ми, ама това се случи отдавна и в Гърция, на морето. Летни неща, какво да ти кажа. С какво ги хранят в тоя Брайтън?! Иначе темата на деня е ‘Champagne,

Фокус-мокус

Много обичам да пека кексчета. Много повече обичам да ги ям, де, но не за това ми е думата. До скоро в България трудно се намираха разни “екзотични” продукти като боя за храна, формички за сладки, фондан и прочее, а аз ги ползвам за глазури и украси. Вече има няколко магазина, където (макар и скъпо)