На края на Европа: Гибралтар

Остана ми време най-накрая да си подредя снимките и мислите и да ти разкажа за ваканцията си. Не че толкова те интересува, но хората, казват, обичали да четат за пътувания, пък аз искам да си направя блога медия номер 4 в държавата, така – отдавам се на популизъм. Както вече ти разказах в предварителния преглед,

Понякога съм щраус

Има едни такива дни, в които ти се иска да си щраус и да си завреш главата в пясъка и да я изкараш на следващия ден, нищо, че задникът ти остава незащитен за повече от 24 часа. В тия дни каквото и да подхванеш, все не върви, обаче вместо да набиеш спирачките, да не правиш

Социални дейности

В четвъртък сутринта, докато се опитвах да наместя две партита, среща и настинка в една и съща вечер, въздъхнах тежко и пратих на Роко следния есемес: „Ние с тебе имаме твърде много социални занимания за хоря без социален живот.“ „Аз обичам така да нямам социален живот“, отговори Роко и след това предложи да отидем на

Dios mio!

Не съм се вясвала тука тия дни, ама ще ми простиш, във ваканция съм… Кацнахме миналата седмица в Малага, сестра ми и гаджето й ни чакаха на летището с лимузина тип фиатче, натоварихме се във фиатчето и газ към Гибралтар. Скалата я видяхме още по пътя, обаче не бяха пуснали лампите в наша чест и