В една иначе незабележима вечер по средата на седмицата, Роко дойде у нас и каза, че ще прави торта. Отворихме бутилка вино, после още една и съвсем скоро загубих интерес към Роковото печиво.

Малките часове на нощта дойдоха малко неочаквано, изморихме се и заспахме блажени.

Рано сутринта на следващия ден се събудих от нечие присъствие в спалнята си. Роко беше застанала до леглото ми с огромен нож в ръка и ме гледаше с присвити очи.

Човек с нож в ръката е последното нещо, което искам да видя при събуждането си, пък дори и този човек да е Роко. За момент дори си помислих, че напълно е полудяла и идва да ме на наръга и нареже на парчета за по-лесно изхвърляне на трупа ми.

– Аре ставай, нарязах тортата и направих кафе. – изюрка ме Роко и замахна театрално с ножа.

Въздъхнах с облекчение и се измъкнах от леглото. И днес нямаше да се мре.