Онзи ден минах през къщата на Роко, за да й оставя нещо. Заварих я да прегръща телевизора.

– Какво правиш, бе? – попитах учудена.

– Тия дни нямам никакво време за телевизия, не съм включвала телевизора поне от 2 седмици, обаче не искам да мисли, че вече не го обичам.

Кимнах с разбиране – телевизията е нещо прекрасно.

– А знаеш ли, че откакто до нас има строеж и кранове, картината стана по-добра? Сигурно  служат като антени. – допълни Роко с детски блясък в очите.

– Роко, вземи си прекарай кабелна телевизия – отговорих аз със тихото самодоволство на човек, който вече от няколко седмици има цифрова със 110 канала. – Много е яко.

Тогава микровълновата иззвъня и Роко отиде да вземе пуканките от кухнята.