Costa Cafe @ CCS

Събрала съм куп неща за качване тук, но пуста сесия – нямам време да ги подредя и постна. Докато намеря време, впрочем, повечето неща ще са изгубили давност, но нейсе – човечеството ще продължи да съществува. Ако все пак много ти се чете нещо, написано от мен, цъкни тук и виж какво мисля за Costa

Булгаррено

В една от последните следобедни почивки, докато кротко пиех кафе и пушех цигара след цигара с Юнуз, се разговорихме за ретро коли и се сетих за първата кола на баща ми, която днес по всички критерии е ретро. Не се бях сещала за нея от години; което е странно, защото години наред стоя паркирана пред

Офицални визити

България е може би единствената страна, която си позволява да блокира движението в цяла една столица, заради официална визита, пък била тя и президентска. Установих го с раздразнение, докато висях над половин час на Цариградско без опция да продължа. Иначе чувствата към Путин изглежда са смесени: Интересното и в двата случая е, че посланията хем

Плоска работа

“Ядосаният стикер!” е инициатива, която намирам за тъпа по ред причини, като например жалките усилия за сарказъм в текстовете на стикерите, но не с това ще те занимавам. Ако четеш отляво надясно и отгоре надолу, първо ще прочетеш, че: “Стикерите се продават на производствената им цена и задачата им е да помага за по-зрялото гражданско

Точки

Докато говоря с Юнуз, който е нейде из Лондон и псуваме ужасния първи сняг, се чувствам извън пространството и времето. Заради сбъркания ми режим ще да е, но може би не само. Разменям смс-и, мейли и всякакви други съобщения до безобразни точки на света, а онзи, който работи през 2 преки, не намира време да

Use protection. Solar protection.

Това на снимката горе е една от бизнес сградите на Цариградско. Интересна е с това, че слънцезащитните щори са където логично трябва да бъдат – от външната страна на прозорците, така че вредните UV лъчи въобще да не влизат в помещенията и да натоварват изтормозените ни от TFT-тата очички. Такива щори се правят, оказва се,

Стратегически маневри

Това ентри достига до вас с любезното съдействие на Столична Компания Градски Транспорт. В смисъл, че ако не бяха СГКТ, сега просто нямаше да блогвам, а щях да правя нещо друго, примерно да се напивам с приятели. Ако си имал път към София тези дни или просто си живееш тук (за което получаваш точки за

Водачи, КАТ не спи!

Юли 2007, центъра на София: Полицай спира водач на МПС за проверка на документите. Станах неволен свидетел на случката, докато кротко пушех на терасата. За съжаление не можах да запечатам повече кадри от този пътно-транспортен феномен, тъй като събитията се развиха твърде бързо – шофьорската книжка на водача с така модния за сезона тен явно

Back in the game

Ами… споменах, че може и да се върна, и ето – върнах се. Толкова много има за разказване, че нищо няма да разказвам.Като за добре дошли – торти някакви самотни. Може Супермен да си е поръчал торта, а после спешно да е хукнал да гаси пожар в Австралия. Или сервитьорката се е изгаврила. Или… еми

Пате-ходна зона

Пред кметството в Хилверсум има изкуствено езеро с естествени патици. А какво по-естествено за една патица, освен да се разходи из града?! Приканваме всички шофьори да внимават за пресичащи патици. Ей, ти! Да, ти – с колелото! И за теб се отнася!

Изкуство и самота

The exhibition Fierce friends: Artists & animals in the Industrial Era, 1750-1900 (5 October 2005 – 5 February 2006) is all about the relationship between man and animal. On Friday evenings this theme will be central in meetings with artists, scientists, and in guided tours, lectures and films. Also during the exhibition, every Friday evening

Поща до/ за поискване

Днес ходих в пощата в Хилверсум, кьдето в момента живея. Така де, живея в Хилверсум, не в пощата! На входа има автомат за хартийки – натискаш едно копче и получаваш хвърчаща бележка с номерче. После сядаш на някоя пейчица в пощенския салон и чакаш. Срещу пейчиците пък има светлинни табла, на които пише кой номер

Надписите на града 3

Отново в Пловдив, този път на билборд. Моят преподавател по фотография се кълне, че билбордовете трябва да налагат лайфстайл; и аз си седях на улицата, любувах се на гледката и си мислех “На ти сега, Енчо, лайфстайл!”.

Надписите на града 2

Сестра ми днес ми прати тази снимка и се сетих за една случка от училище. В гимназията, в която учих през последната година на средното си образование, все имаше недостиг на гъби, с които да се трият черните дъски (а и на други гъби, но това е отделна тема); по средата на един час на

Възпитателни процеси

При скорошното си пътуване до Трявна установих, че това е доста по-модерен град, отколкото съм предполагала. Например – изхвърлят си боклука разделно, макар след това камион с надпис “Община Вонеща Вода” да го събира съвсем не-разделно. Обаче все пак ми хареса, че хората там се възпитават по някакъв начин; честно – градчето е адски чисто!

Надписите на града 1

Бележката беше залепена на входната врата на кооперацията на родителите ми в Пловдив. Представих си как някое много злоядо дете от входа издебва подходящия момент и мята през терасата филията си с масло, а после информира майка си, че вече е закусил/а и излиза навън да си играе.

Map Quest-ion

Търсейки по-детайлна карта на София, установих, че според официалния сайт на Столична Община моят квартал не съществува. Което съвсем логично води до факта, че и улицата, на която живея, не същестествува. Малко се уплаших, но се поуспокоих, когато се оказа, че на повечето карти, които намерих в интернет, Зона Б-5 е необорим факт.