Чети, чети!

Вчера срещнах на улицата моя позната, която живее в Щатите. Всъщност почти се подминахме на улицата, не знам по какви причини. – Как си? – попитах, защото отдавна не бях поглеждала блога й.– А ти как си? – върна тя.– Добре съм, уча, работя…– Знам, чета те. Това не е много добър пример, защото с

Да изчезнеш за 60 секунди

Точно преди десет години, на този ден, горе-долу в този час някакъв кретен щеше да вкара куршум в тогава невръстната ми главица. Спасиха ме не 60 секунди, а няколко сантиметра. Точно преди 23 години, на този ден, майка ми ме е обвързала с едно глупаво суеверие и вярата в нещо, което едва ли съществува; и

July in June

И преди съм споменавала колко е готина Миранда Джулай. Виж сега това и помисли не е ли време да се извиниш на някого, когото обичаш? [close up] И в тази връзка: Мило непознато момче, Извинявай, че не ти оставих ключ под изтривалката и че не прелетях света, за да те срещна навреме; и че те

Вървях един следобед…

… Не бе, не вървях и никъде не отивах, а си стоях в офиса и се радвах на даунтайма (а даунтайм е когато кажеш “таковал съм му майката, спирам да работя” и наистина спреш) ; и както си стоях си пуснах радио в слушалките и слушах латин джаз и гледах снимки като тези, въобще –

Make yourself a study

Прoтивно на всички правила на фън-шуй преместих кухненската си маса в ъгъла на хола и сложих на нея компютъра си. Сега пред мен има само монитор и стена, стена и от ляво, китайска роза от дясно. Зад мен останаха телевизора, прозорците и останалият ми живот. Now I’m focused.

Reminiscence of winter

Вчера един познат от Варна ми каза, че тази зима в най-големия сняг хората там са копаели тунели, за да се придвижват. Един ден този мой познат отишъл през един такъв тунел до плажа, за да види има ли сняг по пясъка. Казах му, че винаги съм се чудила дали снегът се задържа върху пясък,