Stupida lex, sed lex*

Интересни неща се случват в дебрите на британското рекламно законодателство. Според тази статия в Таймс Британските компании производители на алкохолни напитки вече са задължени да показват само откровено грозни и непривлекателни мъже в рекламните си материали, за се избегнат всякакви неуместни асоциации между употребата на алкохол, жените и секса.

Подобни законодателни инициативи малко ме притесняват, тъй като рекламата отдавана не е това, което е била. Пазарът е пренаситен с еднотипни продукти с еднакви качества на различни производители и така реално само по-добрата реклама прави продукта “по-добър”. В този смисъл грозни, дебели и плешиви рекламни лица съвсем на са добра идея; лично аз не бих пила Бакарди например, ако вместо Вини Джоунс го рекламира световно неизвестен, грозен и анти-секси мъж; въщност вероятно не бих се доверила на която и да е реклама, която не е секси.

Дотук добре – основната идея, която стои зад подобен род ограничения, е да се намали рязко употребата на алкохол. Според мен обаче това няма да спре производителите на алкохол и скоро те ще отвърнат на удара с алтернативно решение на проблема.

Казусът не е безпрецедентен – спомнете си забраната за реклама на цигари: решението се оказа в известен смисъл просто: да се рекламира марка, а не конкретен продукт. Резултатът доведе до появата на доста добри продукти на пазара – например модната линия на Camel, но и до откровени безумия като това Philip Morris, сега част от Altria Group Inc., да произвежда шоколад.

Усилията на британското правителство да ограничи консумацията на алкохол са похвални, но ми се струва, че трябва да бъдат насочени към нещо по-ефикасно, защото рекламната индустрия рядко пада по гръб. Лично аз вече започнах да мисля за вариант.

*лат. Глупав закон, но закон – парафраза на латинското “Dura lex, sed lex” – Строг закон, но закон.

Коментари

коментара

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *