There are people you kill, and there are people you buy – ето това научихме снощи от Майкъл Клейтън, героят от едноименния филм. There are also the friends to share the fun – това пък научих по-късно над няколко бири в Тукан, но това е отделна история.
Сюжетът на “Майкъл Клейтън” е доста интересен, може би защото разказва история, която спокойно може да се случи и в действителност (но е фикция, слава Богу!). Филмът обаче е една идея по-дълъг от необходимото и на моменти дотежава (с други думи, ако ще го гледаш, си вземи големи пуканки и поне 2 бири).
И още две неща, които правят впечатление: Джордж Клуни е поостарял, а режисьорите никога не се сдържат да не дадат hint.
Толкова засега. Другата седмица – Филм Фест.
There are people you kill, and there are people you buy
И когато не си от онези приятели дето да си … правят фъна със … просто си ку*опуваш временни… всичко е временнно… приятелството…храната.Холандия.Конкурсът за красота.световният мир…
Тъ ..слушъм рап и за *тва съм тъп… Но един хит на 50 стотинки /цента казваше, че аз все още ще килвъм… начин на живот бе…Способен си да у*/обиеш някого, дори само с една дума.
There are people you kill, and there are people you buy
кеш анд керри…. да кажем много държиш на някого… ама в стремежа си да не го нараниш става точно това…губиш го.
Готино е .Боли малко .Ама се свиква.
Та.Ненормален, безнадежден случай който чете блога (по-редовно от друго…)на “приятелка” бива забравен, обруган и всичко подобно заради една ужасна вечер…ф куято се е случило нещо.
И край. There are people you kill, and there are people you buy .ама не става само с пари…
Съжалявам за коментара ама е сърцат…
Спомен за това как убивъш с едно движение …една постъпка .Една грешка и тва е … край… без да следва продължние.
Андрей, блогът ми не е мястото за уреждане на лични неща. Ако си недоволен от нещо, знаеш къде да ме намериш.
Иначе е вярно, че има хора, които убиваш, и такива, които купуваш. Всеки си знае за себе си от кои е.