Tрагичните неволи на един гладен човек

Така и не се научих да готвя в тоя живот. Мога да правя куп други неща, та не ми е драма, че не знам как се вари яйце или как се бланшира броколи. То аз и не пазарувам, та дори да можех да си приготвя насъщен, нямаше да има с какво. Кухнята е място за правене на кафе, хладилникът е уред за изстудяване на вино. Храната се поръчва.

Проблемът с поръчването е, че в БГ има само два сайта, които са с UX, който едва наподобява нещо прилично: Foodpanda & BG Menu. И двата сайта имат скапан софтуер, некадърен съпорт и колосална липса на уважение към клиента. BG Menu обаче са по-скандални от пандите. И двата сайта са твърдо решени да внесат вълнение в моя иначе скучен живот.

Ето как протече днешната вечер. Тя е напълно нормална, средностатистическа вечер с малък plot twist: вали. За тези от вас, пребиваващи в други градове, села и паланки, трябва да се каже, че капне ли капка дъжд в София, настъпва хаос и второ пришествие. Както тази вечер.

* * *

20:00 ч.: Прибирам се вкъщи. Пускам кранчето, потича топла вода. Сърцето ми трепва – дали тази година няма да ми се размине профилактиката? Обнадеждена съм.

20:15 ч.: Отварям сайта на Фудпанда. Избирам ресторант. Пише, че има забавяне заради дъжда, но аз съм хапнала фъстъчки в офиса и съм ларж. Ще им дам желаните 50 минути за доставка.

20:18 ч.: Отварям YouTube, за да се разсея от копнежите по храната, която съм поръчала. Животът е ок.

20:30 ч.: Вече не ми се гледа YouTube. Отегчена съм, може би е по-добре да поработя, но гладът все повече се прокрадва, а как се работи на гладен стомах!

20:45 ч.: Дали да не се обадя на майка ми? Малко съм й сърдита, но цяла седмица не ми е лайкнала нито един статус. По-добре да проверя жива ли е. Звъня й.

21:00 ч.: Майка ми е жива и вече ме е осведомила за всички новости около нея, баща ми, съседите и приятелите й. Леко ми е нервно, храната трябваше да е дошла преди 10 минути.

21:15 ч.: Още няма храна. Майка ми ме вече ме е осведомила и за новостите със сестра ми, нищо, че на практика аз разполагам с повече информация за въпросната сестра.

21:17 ч.: Получавам друго обаждане. Не сварвам да затворя на майка ми – това сигурно е доставчикът, който е пред нас! Стомахът ми къркори и ликува едновременно!!!

21:18 ч.: Обаждането наистина е от Фудпанда, но новините са смразяващи. Заради лошото време, ресторантът е отказал доставката. Храна за мен няма да има. В шок съм.

21:19 ч.: Свита в поза ембрион на пода в кухнята, плача безутешно. Бедната ми душа не разбира защо светът е толкова несправедлив, мозъкът ми е депривиран от нутриционални елементи и не побира защо когато вали, ресторантите не могат да работят.

21:25 ч.: Окопитвам се и отново отварям сайта на Фудпанда. Сайтът e “затворен” и ще отвори след 21:30. Недоумявам как един сайт може да е затворен. Отправям молитва към Небесния Сисадмин и Бога на Сървърите, докато натискам refresh.

21:35 ч.: Сайтът още е “затворен”. Минала съм първия стадий на скръбта, отричането, и преминавам към следващия: гняв.

21:36 ч.: Гневът ме заслепява и отварям сайта на KFC. Времето за доставка е 75 минути, а ресторантът е на 7.5 минути пеша от нас. От ушите ми излиза пара, а аз се опитвам да я изям, защото стомахът ми вече къркори непреодолимо.

21:38 ч.: Минавам на стадия на договарянето. Отварям Dominos.bg и вече дори не осъзнавам, че не обичам пица. Готова съм на всичко, за да доставя на мозъка си протеин, въглехидрат или поне троха глутен.

21:30 ч.: Стадият на депресията. Депресия, както всички знаем, се манифестира и лекува чрез сърцераздирателни статуси във фейсбук.

21:32 ч.: Получавам съобщение от приятел. И той чака храна, бие ме с 10 минути. Гладен е. Организираме в чата мини-група за взаимопомощ.

21:35 ч.: Стигаме до извода, че имаме PTSD заради ситуацията. Утешаваме се един друг, малко ни олеква и минаваме към стадия на приемането.

21:40 ч.: Започвам да пиша завещанието си. Едва имам сили да натискам копчетата на клавиатурата. Смъртта е близо.

21:45 ч.: Имам халюцинации от глад. Кафе-машината се е превърнала в сочен бургер, капсулите за кафе са изящно бланширани глави броколи, телефонът се е превърнал в хрупкава лентичка бекон.

21:50 ч.: Съобщение от колежката, която ми е съседка. Те са вече в профилактика и нямат топла вода. Стомахът ми крещи “И КАКВО КАТО НЯМАТ ТОПЛА ВОДА, НИЕ ТУКА УМИРАМЕ ОТ ГЛАД И ИЗТОЩЕНИЕ!!!”. Дълбоко в себе си знам, че и тя страда по свой си начин. Включвам я в завещанието, ще получи проточния бойлер.

22:00 ч.: Звъни се на входната врата. Подозирам, че е звукова халюцинация, но все пак започвам да лазя към вратата. Отварям. Пред мен стои енергичен младеж с униформа на Dominos. Нахвърлям се върху него като сомалийче на кашон от Уницеф.

22:01 ч.: Пращам на моя гладен приятел следните снимки:

Отговаря с “Не знам кое ме привлича повече – ти или пицата”. Явно и той вече халюцинира.

22:02 ч.: Жадно впивам зъби в парче гадна, гумена пица. Има извънземен вкус, никога не съм опитвала нещо по-божествено! За първи път в живота си разбирам истинския смисъл на хаштага #FeelingBlessed.

22:03 ч.: Единственото, което напомня, че някога тук е имало пица, е празната кутия. Аз отново съм човешко същество.

23:30 ч.: Приятелят ми от support групата ми пише. Храната му най-после е дошла. Отбелязвам, че за тези 3 часа можехме да идем до Пловдив, да хапнем и сега да пием бира някъде в Капана, но поне съм спокойна, че и двамата ще оцелеем от този ад и ще излезем по-силни и готови да преборим всичко в този живот. Ние вече сме безсмъртни.

Ако искате и вие да се включите в нашата група за взаимопомощ, направете го тук: ЦЪК. Разкажете историята си, недейте повече да мълчите!

Коментари

коментара

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *