… или манджа с грозде. Толкова рядко пиша тук, че в главата ми е блог-каша; но стига кулинарни метафори.
Обявявам пролетта за официално открита. Спират се посещения в МакДоналдс, КФЦ и други места, където усмихнати хора ме хранят с боклуци.
Надя има нова работа, нов служебен компютър, нова къща и стара колежка. Толкова стара, че чак е сбръчкана.
Шаро вече ще да е минал 3 кила, скоро ще му купувам храна за хипопотами. Нека някой посмее да ми каже, че е декоративен заек.
ВИП Брадър и Мюзик Айдъл са доста тъпи. Няма нови серии на Gossip Girl, House M.D., Heroes & Ugly Betty, и по-добре – утре отривам сезона на лекциите този семестър – по предварителни данни, за последно.
Из пловдивските заведения: кеф ти грейпфруд, кеф ти склайс портокал. Склайс?
Какво правиш, ако познат ти каже, че е влюбен в теб, а изобщо не подозира какъв си чвор?
Какъв е оптималният брой на хората (условно казано), които да следиш в Twitter? 40+ и вече се “задъхвам”; добре, че почти не си поглеждам Facebook акаунта. Reader-ът ми стои препълнен от седмици и не му се вижда краят (Или края? Който знае, да каже).
КраяТ в случая:) Щот се явява подлог в изречението:) Много е досадно човек да е филолог. Ама всъщност това не е важно – просто го използвах като повод да ти кажа, че случайно попаднах на блога ти (по заобиколния път през Вила Вилекула:) и ми хареса
ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееей толкова много и колкото повече чета, толкова по-ухилена ставам:)
Еха… Радвам се много, хем, че съм уцелила пълния член, хем, че харесваш 🙂 Чети, пък аз ще пиша и ще се хиля 😉