Crash

Когато в 4 сутринта телефонът ти се раззвъни на пожар, това не предвещава нищо добро; в 4 сутринта телефоните никога не звънят нормално, те просто пищят истерично и те изваждат шеметно от удобството на и-без-друго-недостатъчната ти почивка.

Следват моменти на отдъхване (“Слава Богу, никой не е умрял”) и на нов дистрес (сесии тип “Искрено и лично”, когато на теб самият никак не ти е искрено и още по-малко – лично). Най-лошото обаче тепърва предстои – все още си далеч от критичния момент, в които можеш да изчезнеш от офиса и да потънеш в креслото в дома си, твоята крепост, докато “изтриваш” от главата си нещата, които нямат никаква връзка с теб.

Което всъщност няма значение, защото още в 4 следобед просто рухваш от умора и единствената мисъл, която минава през главата ти, е “Защо не излъгах”.

2 thoughts on “Crash

  1. “и единствената мисъл, която минава през главата ти, е “Защо не излъгах”.”
    или:
    “Защо, по дяволите, не си спирам телефона нощем”…

  2. Налага ми се. Колкото и да искам, нямам опцията да си изключа телефона. Иначе е далеч по-смислено, да.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *