Champagne, Caviar, Cocaine

  Слушам едно момче от Брайтън. Мисля за други две момчета от Брайтън – в единия се влюбих аз, а другият се влюби в приятелката ми, ама това се случи отдавна и в Гърция, на морето. Летни неща, какво да ти кажа. С какво ги хранят в тоя Брайтън?! Иначе темата на деня е ‘Champagne,

Фокус-мокус

Много обичам да пека кексчета. Много повече обичам да ги ям, де, но не за това ми е думата. До скоро в България трудно се намираха разни “екзотични” продукти като боя за храна, формички за сладки, фондан и прочее, а аз ги ползвам за глазури и украси. Вече има няколко магазина, където (макар и скъпо)

Сладолед от пъпеш

По-рано днес с Иван се помотахме по магазините. Купихме си всякакви неща, аз забърсах един чудесен потник и някакви панталони в Waikiki (разпродажбата им още тече и имат прекрасни парцалки на смешни цени), но пак не успях да си намеря overnight bag – чанта, в която да си събирам лаптопа, пижамата, чифт дрехи и малко

KTHXBYE

От няколко месеца Google Reader ме заплашва с някакво самоубийство. Не че много ми дреме – в тоя фийд и без това е пълно с умрели блогове и несъществуващи сайтове (нямам време дори да го чета, а камо ли да го изчистя), а информацията отдавна стига до мен предимно през фейсбук и приятели, които щедро

С днем победы!

Удивително е как все повече и повече неща отиват на стената ми във фейсбук, вместо да дойдат тук. Добре де, може би е съвсем естествено развитие на нещата, но аз всеки път се удивлявам, когато се сетя за това. Прави ли ни фейсбук по-лоши писатели, или напротив – учи ни да бъдем кратки и съдържателни?

Етажна собственост

Всичко започна съвсем невинно, с поръчката на комплект нови мебели. По план мебелите трябваше да бъдат доставени и сглобени наведнъж, в уговорен ден и срещу дебело заплащане. После денят беше променен. После още веднъж. При последната промяна се оказа, че мебелите ще бъдат донесени в един ден, а сглобени – в друг, а именно –

Най-лоновите торбички

Любовта на българина към найлоновите торбички е потресаваща и неоспорима: нашенец без торбичка е като казак без водка, като французин без барета или като нюйоркчанин без такси: не че не може без ценното си средство за пренасяне на неща, но просто няма да е същият. Българинът носи – и носи по много. Понякога успявам да

Фейсбук неща и един имейл

Тия дни много забравям да блогвам тука, най-вече заради шестте ми тайни блога, и също защото много работя. По този повод ще излогорея тука всичко, което съм имала намерение да ти споделя наскоро. 1. Как се пишат мейли до клиенти Ето така: 2. Най-смешният човек във Фейсбук Най-смешният човек във Фейсбук не е Zhelyo от

People Are Like – Wait!

Новото парче на DENA на моменти прилича на Харлем Шейк, и точно като Харлем Шейка е напълно безсмислено, обаче зарибява. Помня в какъв екстаз изпаднах, когато открих Cash, Diamond Rings, Swimming Pools (супер добра тема за парти, между другото) – Иво ми го прати безкрайно въодушевен, сложих си го за рингтон и после месеци наред

Снимай това

Преди няколко дни сънувах, че сме с майка ми в Рим и обикаляме Колизеума, обаче отвътре, и е супер малък – чак дразнещо малък. Исках дори да го снимам и да покажа на всички колко е скапан и малък тоя Колизеум, но – о, ужас! – фотоапаратът ми го нямаше с мен. Изпаднах в паника

Правопис и пунктОация

По-рано днес си говорихме с една приятелка за неграмотността. Приятелката ми живее в Холандия и петгодишната й дъщеря в момента усвоява две азбуки наведнъж – българската и холандската. Смея да се хвана на бас, че след 3 години това дете ще е по-грамотно на български, отколкото средностатистическия български студент или журналист, и привеждам доказателства за

На свобода

Понякога с приятели водим вълнуващи разговори; друг път си говорим в скайп за Черната Златка. Ети: ма аз като изронизирам никой не вдява…от петък спирам да съм блондинка Ети: ще си се върна към скучното черно 🙂 Аз: що черно бе Ети: щот златка черната е на свобода Ети: и да си приличаме Ети: искам

Оправих го LinkedIn-а

В LinkedIn всички сме по-хубави, по-умни и по-можещи. Спор няма. Ей това вълнуващо откритие направих тези дни, когато се позаседях в тая неземна социалка. Не ме разбирайте погрешно – броят на контактите ми там далеч не е достатъчно голям, че да служи за представителна извадка. И все пак… Бивш колега, с който сме работили като

ЧНГ

Не, честно – тоя wordpress може ли да се чупи при всеки ъпдейт?!  Може явно, но и тоя път закърпих положението. Оттук нататък – никакви ъпдейти, честно. Иначе 2012 приключи успешно, посрещнахме с приятели новата 1885-та, погледахме фойерверките, после Дунавското по телевизията и така. Работата се е натрупала, ама все ще я свършим до края

Помните ли Яна?

Помните ли Яна? Може да я помните, а може и да не. Важното е, че аз я помня и се сетих за нея, когато маркетинг мениджърът на фирмата ми каза “Намери ми копирайтър, ама да е като теб”. Нека да бъдем честни – не знам доколко “като мен” е комплимент в общ план, но като

Нарисувай ми овца

Понякога в офиса работата е толкова много, че единственото логично решение е да я зарежем тотално и да се занимаваме с по-приятни неща. Онзи ден например, вместо да пиша статии, разказвах на шефа си за курса по рисуване, на който мисля да се запиша. За да разбере дали имам нужда, ме помоли да нарисувам кон.

The Framework of Survival

Какво те кара да се стремиш към най-доброто в живота си? На какво си готов, за да ставаш все по-добър? С какво е различно ежедневието ти от това на останалите?*   Защо сега тия въпроси в неделя сутринта? Неделите са за лежерности, тежките философски въпроси се обсъждат във вторник. Сетовете от правила са ми важни.

Заместители

Докато мечтаем за по-добър живот, се случва и да забравим нещо важно. Например блогването. Отговарянето на имейли. Срещите със съученици N на брой години след завършването. Някоя и друг рожден ден. Но за блогването ми е думата. Facebook и Pinterest направо ми елиминираха нуждата да бложа. Разделям си съдържанието за по-добро таргетиране на аудиториите. Губя