В LinkedIn всички сме по-хубави, по-умни и по-можещи. Спор няма.

Ей това вълнуващо откритие направих тези дни, когато се позаседях в тая неземна социалка. Не ме разбирайте погрешно – броят на контактите ми там далеч не е достатъчно голям, че да служи за представителна извадка. И все пак…

• Бивш колега, с който сме работили като съпорт в кол център, не е бил съпорт, а акаунт мениджър. И явно добре е се е справял, защото е правил неща, до които аз не съм се докосвала на тази позиция.
• Друг бивш колега още работи във фирма, от която го уволниха преди 5 години.
• Един контакт говори английски на ниво “Native or bilingual proficiency” – жалко, че профилът му не може да го потвърди.
• Кандидат, когото неотдавна интервюирахме за работа, имал голям опит като редактор. Редактирал си е личния блог, както разбрахме на интервюто.

И така нататък, и така нататък.

Почувствах се леко тъпо, след като разгледах тия безумни автобиографии и суперлативи, и реших да си пипна и аз малко профила. Оправих VIP Account Manager на Key Account Manager, contributor го смених с writer (за списание иде реч, все пак) и си актуализирах настоящата позиция. Стана ми по-добре.

След това LinkedIn ми предложи да ендорсвам, да гарантирам – един вид – че еди-кой-си има някакви умения и разбира от разни неща. И там започна голямото забавление. Показва ми LinedIn картинки на разни хора и ме пита: “Разбира ли Пешо от смяна на гуми?”; “Цецка разбира ли от това да си включи компютъра?”.

На такива въпроси може да има много отговори – “Малко”, “Не знам”, “Не съвсем”, “Това какво е” и прочее. Надъхах се! Обаче нъцки: отдолу има само един бутон, и той – “Endorse”. Че аз Цецка не съм я виждала да си включва компютъра – може някой друг да го прави за нея това. Ето аз например разбирам малко от Фотошоп – ама съвсееем мъничко; толкова, че да добавя отдолу ей тия два нови бутона:

Та така. Оправих го LinkedIn-а. Няма за какво да ми благодарите.