ink

Ще ми се в “Рекламна пауза” да показвам по-малко реклами, но с по-смислен коментар. Тържествено обещавам да опитам, но не обещавам нищо, защото не винаги съм способна на смислен коментар.

Ето серия клипове за бирата Tooheys New: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7.  Кампанията е под надслов “For the love of beer” (От любов към бирата), но на мен ми звучи и като препратка към “For the love of God” – а познавам поне 3ма мъже, които са за които двете фрази са напълно равнозначни. Всички клипове се заиграват със стереотипите за мъжките приятелство и ежедневие, и макар някои от тях да са досадно дълги, според мен кампанията е по-скоро ефективна, отколкото обратното. Наздраве!

Не знам дали като цяло рекламите-пародии са сполучливи, но поне винаги са смешни. Тази например, освен, че е пародия, е и на Хайнекен, което отвсякъде й гарантира да е готина.

Интересна идея за супер подходящо утилизиране на рекламния канал. Буболечки се трепят и с вестник, и с препарат, нещата се преливат и рекламното послание се заявява ясно и недвусмислено.

Пилешки дизайнер = чисто извращение. Резултатите пък не са никак впечатляващи.

Рекламните блогове уж се списват от интелигентни хора. Такива, които правят разлика между Индия и Индиана, или Австрия и Австралия. Самият рекламен клип пък изглежда е заснет през 98-ма в Русия – не изглежда като да е много ефективен.

Браво бе, Wieden, браво бе, Kennedy – бива ли такова нещо?

Тази серия принтове носи добро визуално послание, но объркващ tagline – “The mind with a hole”. Макар дупката да се връзва идеално с визията, не разбирам как дупка в средата на бонбон е уникално предложение за продажба, нито пък каква е ползвата от дупката за потребителя. 1, 2, 3.

MasterCard продължава да слага етикети с цени и етикети “безценно” на нещата от живота. Получава се все така добре.

У нас пряката сравнителна реклама не е позволена и затова няма да видим клипове като този и този по телевизията, но хулиганът в мен им се радва много.

Младата мома Василена попитала коя съм аз извън работата. Видях въпроса и се изхилих зловещо, пък после се сдухах и придобих поглед като изваден от буркан туршия.

Мили ми читателю, няма за мене такава ситуация – просто защото съм безработна. Ако искате проникновен отговор на въпроса “Коя е Ванина извън работа?”, то първо ще трябва да ме наемете на работа (което всъщност си е една много добра идея). Страницата ми в LinkedIn е тук, а ей тук можеш да видиш чисто новото ми портфолио. Сега сядам пред телефона и чакам да се обадиш за интервю, защото другаде няма да намериш толкова готин млад рекламист.

Пък иначе всичко, което е за пред хора, или вече е било писано тук, или ще бъде.  Peace out!

А ние двамата с Боби не пием кафе, а оставаме сами в апартамента, т.е. имаме свободна стая. Можеш да се нанесеш в нея от утре (настоящият й обитател се изнася, докато пиша този текст) срещу приличен наем. Необзаведена е, но си има собствена тераса. Апартаментът се намира в Лозенец, близо до площад Журналист.

Ако проявяваш интерес или познаваш някой, който си търси къде да живее – остави коментар или пиши на vanina.iv[at]gmail[dot]com.

Освен мен и Боби, апартамента обитава и домашния любимец Шаро, така че ако имаш алергии към животни, не е добра идея да живееш с нас. Ако нямаш алергии пък, само виж тая муцуна, няма как да й устоиш:

- Само познати неща, ей! – цъка Роко с език, докато рови в папките ми с музиката.

- Ти пък какво очакваш – да съм открила Америка от последния път ли?

Роко не е доволна от музикалния фон, и ако скоро не стане доволна, ще ме повлече я към тях, я към някое друго място с музика. Навън е минус 4000 по Целзий, а улиците не са почистени, затова бързо й предлагам да рови в торентите или в YouTube.

- Оф, да, айде ше видя по японските торенти какво има.

Тоя път ми се разминава. Оставам по пантофи.

- Що по японските?

- Щото да не им разбирам нищо. Много се дразня като разбирам текстовете, ей. Тия какво си мислят, че всичко им е ясно, така ли?

Понякога Роко е ядосана, тъжна, бясна и безпомощна в един и същи момент, и макар че няма да го признае и с постолет, опрян в гърлото, в такива дни дори и мисълта за каквато и да е социална интеракция я ужасява. Затова в именно такива дни Роко се крие у нас и ме забърква в безумни неща, а аз забърквам силни питиета и не се противя. Защото нали за това са приятелите – да те питат как си, когато не ти е добре, и да не те питат нищо, когато не ти е добре.

А всички социални интеракции са ненужно усложнени.

Най-накрая днес се заех със сложната задача да оправя блогрола – за назидание махнах линковете на всички блогъри, които не са правили нищо в последната една година, добавих няколко нови блога и попреместих това-онова. Смених и темата, старата беше станала скучна и сбръчкана.

И докато се разхождах из страниците, открих нещо възмутително:

Страницата “За мен” твърдеше, че съм на 23! Това от една страна обяснява защо младежът, който скоро ме интервюира за работа, беше напълно убеден, че съм на 23, а от друга страна е грозна лъжа и невярна информация. Защото аз, читателю, съм на 21 – и то вече от 4 години (или 5, математиката не ми е сила).  Един вид, направо съм усъвършенствала биването на 21. Аз съм най-опитната 21-годишна в историята.

Сега след като уточнихме тая работа, мога спокойно да си легна.

Wohooo!  Най-навременната рекламна пауза досега, с която отпразнувам овладяването на RSS feed-а си.

Практичен съвет за запазване на брака.

Имаш пластелинен домашен любимец? Ето с какво да го храниш: 1, 2, 3, 4, 5.

Ако тези принтове ти се сторят странни, имам просто обяснение: от Израел са и се “четат” отдясно наляво.

Някои комбинации са просто смешни, а някои реклами – просто неразбираеми. 1, 2, 3.

Ето как се постига максимален обхват с минимални средства.

Из реклама на Blendamed БГ ефир: “Това, което привлича, е луксозната бяла усмивка“. Мили копирайтъри и/или преводачи: дефинирайте, моля ви се, луксозната усмивка.

Голям, голям, колко да е голям тоя знак?!

Не знам дали ще ми повярвате, но преди време планирах да направя точно това с колата на една колега.

Плейбой ти осигурява фотосесия през уебкамера. Ако можеше и пералнята да пускат през уебкамерата, цена нямаше да имат.

Комуникирайте ясно. Бавно и мъчително, но ясно – посланието като че ли леко се размива.

Простичък, но пределно ясен принт за ползата от коланите в колата.

Тези три реклами не са особено интересни визуално, но пък носят много хитро копи: колата като жив организъм.

Каквото стане във Вегас, остава във Вегас. Чувала съм, че същото важи и за Перник.

Последният спот влиза в селекцията най-вече заради саундтрака, иначе не е нещо особено. Напомня ми за Том и Джери и някак ме умилява.

Хайде стига толкова за този път. Може и да изчезна за малко, защото компютърът ми се лигави, а от сервиза искат да го държат 10 дни – ще бъде тежко и абстинентно. Стискай палци да не се наложи и весел остатък от уикенда!

Специално за Василена: чудни червени неща за снежния януари и другите месеци:

Горе: 1. Тарталети с ванилов крем, пресни ягоди и мащерка от Йоана; 2. Чанта от Lacoste; 3. Рокля She’s a Lady;

В средата: 4. Kickers Glams Red. Имам същите в лилаво и ги о-бо-жа-вам.  5. The Big Poppy от Emersonmade;

Долу: 6. Телефонна будка от Англия; 7. Червени чорапи от Steven Alan; 8. Лампа Lampan от Ikea; 9. Диадема от ban.do.