ink

Качеството на тая рубрика съвсем взе да запада, айде малко реклами като за през уикенда!

Bud Light за всяка дреха, която дариш. Бирените реклами в повечето случаи са изключително забавни.

Серия готини принтове за матраци: няма бяло, няма крака под завивките. Неочаквани и красиви. 1, 2, 3.

Да рекламираш дентална клиника без блестящи усмивки и зъболекари, които обясняват разни неща? Естествено.

И още нещо зъбарско, този път в идеална употреба на заобикалящата среда.

Кока Кола продължават да произвеждат щастие.

Слагам този принт тук, не защото блести с особена креативност, а за ти кажа, че и в София има клуб на Toastmasters. Ако искаш повече детайли, виж Фейсбук групата им.

Отново серия принтове за фотоапарати, на които нищо не убягва. Не си крий усмивката, видяхме те!

Този клип е силен заради контраста: визията е “малка”, а услугата – голямо улеснение за потребителя.

Някои изненади са приятни, други – не са. С Мерцедес явно пропускаш неприятните.

Бърз секс, бързи реклами, бързо послание с дълга трайност.

Като притежател на зайче, рекламите на тоалетна хартия със зайчета леко ме притесняват. Тази не е от тях.

Според тези принтове животните разбират от литература и наука повече от средностатистически човек. Дано такова силно преувеличение да комуникира посланието по-ефективно.

Ето един доста интересен рекламен формат.

“Бъдете глупави!“, призовават от Дизел. Веднъж да се зарадвам и аз, че съм куха лейка.

Пример за отлично таргетирана реклама.

Първите две реклами от тази серия не са нищо особено, но тази с бастуна ме скъса от смях.

Интересна симбиоза между стикери и пътни знаци. Goed, goed, братя холандци!

За едни – сватба, за други – брадва. Не знам доколко е добра реклама, която обещава да разстрои безценното ви отроче, но нека бъдем реалисти: броколито е важно за растежа.

Този спот обикаля нета вече от седмици, но в случай, че си го пропуснал: малко неприлична интеракция между графитите в парижка тоалетна.

Кино рекламите обикновено са или трейлъри, или тъпи, но берлинския клон на DDB успяват да разчупят стереотипа без да похарчат и стотинка за заснемането на клип.

Съмнявам се, че мъжете обичат бекон чак толкова много, но пък рекламата е смешна.

Въздействащ клип, който натъртва на нуждата от колани в колата.

И за финал: вземете бебе, сложете реплики за възрастни в устата му и можете да продадете какво ли не. 1, 2.

Сигурна съм, че не си очаквал ново издание от рубриката едва 4 месеца след предишното, но ме обхвана януарско вдъхновение. Дерзай и да не караш ски извън пистите, чу ли!

Това с колажите и цветовете много взе да ми харесва, затова ето още един. Ако стана досадна, започнете да ми изпращате гневни имейли или да се възмущавате в коментарите. Яки оранжеви неща:

Горе: 1. Рокля от шифон от Carmen Marc Valvo Couture; 2. Стол Karlstad от Ikea; 3. Сладко от праскови – направи си сам (рецепта);  4. Лак за нокти Atomic Orange от OPI; 5. Гумени ботуши Hunter;

Долу: 6. Бански от Roxy; 7. Обувки Dillian Flower от Christian Louboutin; 8. Хамак от Fatboy; 9. Гривна с пауново перо от Accessorize; 10. Лаптоп от Dell; 11. Оранжеви божури (оригинална снимка).

Човек и добре да живее, все някога трябва да си подреди гардероба. Ако човекът има проблеми да контролира импулсите си за купуване на нужни и ненужни неща, то положението става страшно.

След дълго колебание, днес моя милост се захвана с гардероба, където се подвизават шаловете и чантите ми. И установих, че съм пристрастена към чанти, шалове и зелено. И по повода, реших да спретна малка селекция от прекрасни зелени неща. Voila!

Горе, отляво надясно: 1. Стол от колекцията Green на Chaircouture; 2. Samsung Reclaim от Sprint; 3. Грахова супа с мента; 4. Кожена чанта Faridah Totally от Marc Jacobs

Долу: 5. Рокля Monroe от Vivian Westwood; 6. Пръстен от Tola & Layla; 7. Мохито – от кварталния бар (оригинална снимка); 8. Сандали Orlene от Hollywould; 9. Велосипед Glorie

Вижте по-голяма карта

А какво по дяволите правя тук – идея нямам. Надявам се до сряда да успея да отида в Берлин и Магдебург, междувременно подписвам нотариален акт и ставам горд собственик на къща в Гюстен и в четвъртък трябва да съм вкъщи.

Вие да слушате,  докато ме няма, че ще ви донеса студено време!

Мили RSS читатели,

вчера за малко тук се появи текст, който не беше за тук. Писах html тагове на ръка до припадък, после реших да ги тествам и стана вместо да запазя промените, директно съм го публикувала. Извинявам се официално за което, но такива неща стават, когато човек работи до късно през нощта.

Happy weekend!

Онзи ден минах през къщата на Роко, за да й оставя нещо. Заварих я да прегръща телевизора.

- Какво правиш, бе? – попитах учудена.

- Тия дни нямам никакво време за телевизия, не съм включвала телевизора поне от 2 седмици, обаче не искам да мисли, че вече не го обичам.

Кимнах с разбиране – телевизията е нещо прекрасно.

- А знаеш ли, че откакто до нас има строеж и кранове, картината стана по-добра? Сигурно  служат като антени. – допълни Роко с детски блясък в очите.

- Роко, вземи си прекарай кабелна телевизия – отговорих аз със тихото самодоволство на човек, който вече от няколко седмици има цифрова със 110 канала. – Много е яко.

Тогава микровълновата иззвъня и Роко отиде да вземе пуканките от кухнята.

Ей този казус, повдигнат от Киро, ми е много близък на сърцето и затова правя пряко включване и аз. Работодателите искат служителите им да работят много. Ако може – постоянно и непрекъснато. Лошо няма – нали затова им плащат.

Има обаче неща като attention span, умора, облъчване от монитора и други подобни фактори, които не позволяват човеку да стои втренчен в монитора 8 часа без почивка.  Толкова по въпроса.

С предишния ми работодател се разделихме по ред причини, но сред тях беше и фактът, че ми поиска официални писмени обяснения и отговор на въпроса защо в свободното си време съм сложила дадено статус съобщение, незасягащо работата ми, в личния си акаунт във Фейсбук. Личния ми напълно ограничен акаунт във Фейсбук, без никакви шефове за “приятели”.

Та чудя се… къде по дяволите е границата и кой ще научи работодателя, че да плащаш заплата на някого не ти дава право на собственост върху него? Така, както виждам нещата, има нужда от законови мерки. От дефиниции на това какво е позволено в рамките на работния ден и какво – не. От специални правила, които да инструктират работодателите у нас що е то лично пространство и докъде се простират рамките му.

Давайте да се организираме и да правим нещо, че с това посещаване на блогове, държавата ни ще остане без специалисти да работят. Пък аз отивам да си дочета блога на Киро, докато още мога.

В един безкрайно студен следобед с Роко висяхме в Старбъкс на Гурко, пиехме кафе и наблюдавахме минувачите, които си счупваха краката от бързане да стигнат някое топло и приятно място. По улицата мина момче, което според Роко приличаше на наш съученик (според мен – ни най-малко, но тя настоя, че той 100% ще изглежда именно така предвид изминалите години).

- И като заговорихме за това, помниш ли как веднъж Сияна нарече Валери педерас в час по английски и после му удари шамар?

Естествено, че помнех – Сияна и Валери прекараха всичките си гимназиални години в това да се карат един с друг – а конкретният случай беше останал в главата ми, защото така и не разбрах защо хем го обиди, хем след това го зашлеви.

- Помня. Защо?

- Явно Сияна е белязала Валерката доживотно; станал е полицай.

- Абе той още тогава си беше комплексар, дай да не обвиняваме момичето.

И двете едновременно се обърнахме обратно към прозореца и вдигнахме рамене. В тоя момент по тротоара мина не друг, а самата Сияна, погледна ни и като ни позна, се ухили до уши и помаха.

- Трия “приятелки” – беше отговорът на небрежно подхвърленото от мен “К’во ста’а”. Помолих Роко да обясни.

- Нали знаеш как като качваш снимки или слагаш линкове във Фейсбукимаедникифликоитомоменталнозапочватдаlike-ватидакоментиратотдолуи (тук дъхът на Роко свърши и се наложи да спре, за да си поеме въздух).

- Ама нали точно това е смисълът на социалните мрежи?

- Да, ама кифлите с кифли like-ват абсолютно всичко, а коментарите, които оставят, са само хахаха, ха ха ха, ахахах и други малоумни вариации! Като не могат да измислят истински коментар, нямат място в списъка с приятелите ми! (Ако Роко не беше толкова газирана в тоя момент, бих попитала как въобще са се озовали във въпросния списък, но предвид обстоятелствата реших да си го спестя). И ги трия.

- Трий тогава – окуражих я аз като една истинска приятелка и реших от съпричастност да направя същото и да подкрепя Роко в нейната асоциалност. След време и двете щяхме да се чувстваме по-добре заради това.