ink

- Роко, ако знаеш само колко я мразя тая Барселона…

- Колко?

- Абе не съм сигурна, я да идем пак и да видим.

Роко е най-добрата ми приятелка, в целия свят. Заедно сме минали през какви ли не неща, знаем си и кътните зъби и все пак винаги успяваме да изненадаме една друга. Сигурно и затова сме най-добрите приятелки, в целия свят.

Понякога Роко ужасно много се натъжава; тогава не питам какво е станало и не й се обаждам по 4 пъти на ден, за да попитам как е. Просто й давам време и пространство, докато сама дойде и каже какво се е случило. Ако е наоколо й купувам и шоколад.

В една иначе съвсем нормална сряда Роко дойде у нас и седна на дивана срещу телевизора. Течеше някакъв безумен турски сериал.

- Нали знаеш за работата, за която кандидатствах? – попита след малко Роко.
- Знам.
- Не ми я дадоха. Нямала съм лидерски умения.

Поклатих глава и седнах до Роко.

- Ами… ти май наистина нямаш конвенционални лидерски умения.

Роко захлипа и аз изпаднах в лека паника – запасите ми от шоколад нямаше да бъдат достатъчни за разрешаването на ситуацията. Макар Роко често да реве пред телевизора, докато гледа някоя дебилна любовна драма, по отношение на истинския свят и не-любовните въпроси Роко е истинско кораво копеле.

- Искаш ли да направя горещ шоколад? – попитах, докато трескаво се чудех с какво да я успокоя.
- Искам.

Роко е неконвенционална, но е заразителна. Обича и хората я обичат – до степен, в която са готови да направят какво ли не, стига Роко да го е предложила. Ако аз бях работодател, щях да искам Роко на всяка цена, но конвенционалните работодатели са задници и не разбират тия неща.

Върнах се от кухнята с две чаши горещ шоколад. Роко все така хлипаше тихо пред телевизора. Без да знам защо, и аз се разревах.

- Знаех си, че от целия свят само ти ще ме разбереш! – каза Роко през сълзи.

Двете се свихме на кълбета и цяла нощ ревахме и гледахме турски сериали.

Често в живота на Роко й се случва да се влюби – и всеки път се кълне, че това е то голямата любов, друга няма да има, той е Той и така… Аз пък вече 7 години съм влюбена във все същия мъж.

- Някой ден ще трябва да му кажеш – хлипа Роко, докато гледаме някакъв сълзлив любовен филм.

- Глупости – отсичам аз. – И без това няма нищо за казване.

- Да бе, няма… – казва Роко и вече тотално е избухнала в рев и сълзи.

Тръгвам към кухнята за бисквити, шоколад и кърпички и по пътя тържествено си обещавам никога вече да не давам на Роко да гледа такива филми. Тежките трагични любови явно не са за всеки.

Връщам се само след няколко минути, а Роко вече се е поуспокоила и съвсем сериозно заявява, че е влюбена в главния актьор от филма. И макар такива неща да се случват на Роко редовно, на нас – обикновените хора – те се случват само в началото на ноември, мисля си, докато дъвча бисквита пред телевизора и доглеждам филма. Роко се свива на кълбо на дивана и заспива.