Днес по мейла получих от прекия си шеф устно предупреждение, че дърпам твърде много мейли от общия ни инбокс. Ако не спра, щели да ми наложат административно наказание.
В такива ситуации се чудя дали да се смея, или да плача, или пък просто да си намеря по-цивилизована работа на по-цивилизовано място.
В началото на този паметен последен семестър ми поставиха задача да напиша сценарий за филм. Като истински студент, оставих тая работа за най-последната секунда, за да разбера после, че писането на сценарий не е шега. Прекарах седмици в измисляне на концепции и герои, променях нещата по 100 пъти, докато накрая не сглобих структурата на историята в една табличка, и не седнах да пиша.
Тогава си помислих, че най-трудната задача е свършена и остават лесните неща като създаването на отделните сцени. Да, ама не.
Към момента имам сглобени около 10 минути екранно време, а единственото общо със структурата на историята, която създадох в началото, са иментата на героите. Go figure. Сценарият си се пише сам, героите сами си измислят диалозите и въобще, събитията си се случват. Чувствам се тъпо, че не започнах да пиша много по рано.
А ти ми стискай палци, защото работата е сериозна. Дипломиране сега или никога.
Неделя вечер е – време за Куба Либре, ягодки и кратки бележки.
Идват избори. Според izbori2009.com за да гласувам в София ми трябват “а)лична карта; б)надлежно заверена за съответната учебна година ученическа книжка,или съответно за семестъра-студентска такава. в)декларация,че не са гласували и няма да гласуват на друго място”. Тепърва ми предстои да разбера що за чудо е посочената декларация.
Иво си купи ашолотъл. Това не е измислена дума, а името на вид саламандър, който е критично застрашен от изчезване. Последното е странно, защото гадинките могат да регенерират повечето от частите на тялото си (споре Иво – дори и сърцето и вътрешните органи) и така би следвало на практика да са безсмъртни. Заради това, а и заради вида му, с Неда смятаме, че ашолотъла е тотално извънземно създание. Виж сам (кликни тук за оригинала на снимката):
В онлайн изданието на New York Times има благата функция “Lookup word” – маркираш някоя дума, над нея се появява иконка с въпросителен, кликваш на нея и изскача прозорче с речникова дефиниция. Чудна е за моментите, в които тотално си потънал в някоя статия и едновременно много искаш да знаеш какво означава някоя конкретна дума.
Coca Cola Light Plus Green Tea има неопределим вкус, но е супер; жалко, че я няма и у нас.
И последно, в рубриката “Тотални безсмислици”: килимче за мишка. Персийско килимче за мишка. Снимах го у нашите, но не пожелаха да ми подарят този така мил представител на кича.
Смятам да споделя с теб нещо без каквото и значение за глобалния ход на Вселената, но просто не мога да се сдържа: Надя и нейните приятели, маймуните. Маймунска работа, ей!
Кръстовището на “Драган Цанков” и “Евлоги” в дъждовен ден.
