Днес открих, че досега е имало проблем с пощата на този блог и е твърде вероятно част от изпратените съобщения въобще да не се стигнали до мен. Всичко вече е оправено и работи, а ако си ми писал и не съм ти отговорила, искрено те моля да препратиш съобщението си на comments@vaninavanini.com.
Каква криза, какви 5 лева – вместо да съкращаваме хора и бюджети, ние наемаме нови служители и бележим ръст.
Ако си търсиш ненатоварваща и добре платена работа и говориш свободно някой от изброените по-долу езици, то ти си нашият човек. Остави ми коментар или ми пиши по мейла, за да ти разкажа повече за работата, фирмата и процеса на кандидатстване.
А ето ги и свободните позиции:
Колкото по-бързо реагираш, толкова по-добре. Хайде, чакам.
Update: От днес в офиса имаме и джаги. Какво чакаш още, пускай CV!
Любовта на ромите към сателитните чинии вероятно ще остане вечна загадка за мен. Може би така си маркират територията, и ако е така – успяват. Ако моя милост не разполагаше със зуум, тази снимка никога нямаше да достигне до вас (не защото моя милост толкова много уважава територията на останалите, а по-скоро защото я е страх). И така: на вашето внимание представям Дружба 1, Април 2009.
Отдавна не сме си говорили за детайли и е крайно време да направя пряко включване. Съществуващи на места, които нетренираното градско око филтрира и пропуска покрай себе си, долните надписи напомнят за тихите луди, по чието дишане се синхронизира ритъмът на града. В някои случаи коментарите са излишни, в други – също, но все пак ще ги сложа. Чети и им се радвай.
Мазетата по “Смирненски” – пространство за послания. Макар и бос, Дочев знае и не ги подценява. Моля ви, върнете обувките на човека – той ще си купи нови, но нека постъпваме честно.
За нередности в София, обадете се. То пък кое ли е редност в този град?
Ако си травмиран – Нийл е твоят човек. Обади му се в името на българския спорт.
… или манджа с грозде. Толкова рядко пиша тук, че в главата ми е блог-каша; но стига кулинарни метафори.
Обявявам пролетта за официално открита. Спират се посещения в МакДоналдс, КФЦ и други места, където усмихнати хора ме хранят с боклуци.
Надя има нова работа, нов служебен компютър, нова къща и стара колежка. Толкова стара, че чак е сбръчкана.
Шаро вече ще да е минал 3 кила, скоро ще му купувам храна за хипопотами. Нека някой посмее да ми каже, че е декоративен заек.
ВИП Брадър и Мюзик Айдъл са доста тъпи. Няма нови серии на Gossip Girl, House M.D., Heroes & Ugly Betty, и по-добре – утре отривам сезона на лекциите този семестър – по предварителни данни, за последно.
Из пловдивските заведения: кеф ти грейпфруд, кеф ти склайс портокал. Склайс?
Какво правиш, ако познат ти каже, че е влюбен в теб, а изобщо не подозира какъв си чвор?
Какъв е оптималният брой на хората (условно казано), които да следиш в Twitter? 40+ и вече се “задъхвам”; добре, че почти не си поглеждам Facebook акаунта. Reader-ът ми стои препълнен от седмици и не му се вижда краят (Или края? Който знае, да каже).
