ink

Горната обява коментирам само с две думи: proof reading. Освен ако “Гала вечеря” и “гала-вечеря” не означават различни неща, в което дълбоко се съмнявам.

Аня си търси котка! По-точно мъжки бирмански котарак. Ако случайно знаеш откъде може да се намери такова зверче, драсни моля те коментар – и аз, и Аня ще сме много благодарни!

Понеже се оказва доста трудно да се намери такъв котарак в България, ще е супер ако предадеш линк към това ентри нататък – не се знае от кой храст ще изскочи заека котката.  

Снимка: Wikipedia

Париж – София, София – Гибралтар, Париж – Гибралтар през София, пак до Париж (low cost, през Виена), през iPhone, компютъра, Wi-Fi, кабел, 3G, телефон, по мейла, в IM, Facebook – момичета, обичам ви! 

Извадка от страницата за резервации на самолетни билети на България Еър, където милите хора искат да знаят как наричаш кредитната си карта на галено. Аз на моята й викам Цуци, ти?

Малките улички в центъра на София са безкраен източник на интересни гледни точки, както за теб, така и за Гутенберг. Знаеш ли всъщност, че от една сграда в пресечките на Славейков те гледа Гутенберг?

Градска легенда гласи, че известен столичен печатар е спонсорирал строежа на въпросната сграда и настоял на фасадата да се сложил статуя на Гутенберг, за да я пази и да вдъхновява. Последното си го измислих, но със сигурност е замесен печатар. Друга информация по темата нямам, но имам снимка. Ето:

Вече повече от седмица, откакто с Неда гледахме “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, а все не остава време да напиша няколко думи за него. Ето, сега.

Миналата събота скуката ни отведе в кварталното кино, където в този час можехме да гледаме само този филм и си купихме билети, млечен шейк и кола. Всички предпоставки за добро прекарване.

“Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” се оказа филм, който ни докара до състояние на еуфория – вероятно не защото е толкова добър, а защото е лъч надежда за българската кинематография ( и не само). Написан е леко и нормално – няма ги традиционните за българското кино отвратително мълчание и “арт” кадри, които би трябвало нещо да внушават, а всъщност са безкрайно дълги и досадни. Диалозите са нормални, а главните герои говорят с чаровен акцент (което поставя въпроса щеше ли филмът да е толкова хубав с български актьори в ролите? Не съм сигурна в отговора.). Впечатляваща е дозировката на чувството за хумор – точно толкова, че да не избухнеш в рев заради иначе тъжната история.

Споменавам тъжната история, но “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” всъщност е филм за надеждата, за мечтите, за завръщането към дома и към себе си. Главният герой, Алекс, претърпява автомобилна катастрофа и губи родителите и паметта си. Дядо му, Бай Дан, нахлува в живота му, за да му даде посока, спомени и спасение. Сюжетът е увлекателен и макар отделни фрагменти да остават неразвити, те поглъща – плачеш, смееш се и напълно забравяш за пуканките и млечния шейк в скута ти.

“Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” е един от онези филми, които много леко свирят по струните на българския манталитет, показват ни какви сме и за какво можем да мечтаем и ни оставят една идея по-щастливи и обнадеждени. Какво повече да искаш?

Снимка: http://www.theworldisbig.com/