ink

Не бях минавала по Витошка от векове, но преди няколко дни ми се наложи да минем оттам в търсене на някакви специални обувки за Нана.  Ей това кафе се наби на очи, първо защото се намира на самата улица, и второ – защото контрастира с иначе безличната среда наоколо.

В действителност кафенето е брандирано в цветовете на Lavazza, но рекламните пана на Алианц висят точно над сгънатите чадърчета и се превръщат в акцент – заради по-големия шрифт минувачът забелязва именно тях.

Не знам дали ефектът е търсен или не, не знам и кой на кого и колко е платил за рекламата. Ако е случайно, то е интересно да се отбележи струпването на обстоятелства в полза на рекламата. Ако не е – ами, не е никак интересно, сори.

Някой някъде оставя коментар. Познаваш този някой и червеното балонче долу в ъгъла ти казва: „Някой някъде остави коментар”. Започваш да гледаш, да четеш, да цъкаш, хиперлинковете са множат пред очите ти като да са жив организъм. Опитваш да ги кликнеш всичките, а с всяко кликване те все повече се множат – като пипала – и те обвиват и обгръщат, задушават те, опитваш да затвориш очи не не можеш, защото пипалата-хиперлинкове ги държат отворени докато очните ти ябълки се пръснат.

Не искаш да гледаш тези неща, не искаш да знаеш как се навързват историите, снимките, хората – тия неща не те интересуват, вадят те от малкия ти ординарен свят и хвърлят в голямото. Голямото те ужасява и започваш да мислиш за ръцете на човека-голяма-любов-на-живота-ти, за неродените деца, за родените деца, за родителите, за липсата на кислород, за ненаписаните текстове, за тортелините на котлона, за кестена в джоба ти (чудиш се защо в джоба ти няма кестен, тая есен се изниза без да разбереш, че е дошла).

Хиперлинковете размахват пръст назидателно – „Казахме ли ти да не си играеш? Хайде сега към Пирогов, да видиш смешно ли е да кликваш тук и там”. „Не е смешно, пуснете ме вече, ще се задуша” – а те не пускат, размахват пръста само и се смеят зловещо.

- Няма да я бъде… – казват лекарите в Пирогов, когато мислят, че не чуваш, и цъкат с език. 

Сутринта Ник нахлу в офиса с новината, че Старбъкс май ще идват в България. Потрихме доволно ръце и се юрнахме да регистрираме домейна …., с пъкления план след това да изнудваме местните Старбъкс за пари и мъфини, но не би. Оказа се, че домейнът вече е регистриран от компанията чрез българска юридическа кантора.

Да се регистрират всички възможни домейни, които да влязат в употреба след експанзия на дадена компания или марка е стандартна практика. В случая обаче неизвестното в уравнението се загатва от българските юристи – значи ли това, че Старбъкс наистина стъпват на българския пазар и им трябват локални адвокати? Ако е така, защо домейнът е регистриран още преди година, а още дрънкам 3 в 1 като да са ми спонсори?

Ще поживеем, ще видим. До тогава ще се ослушвам за клюки.

Weekly Juice, рубриката в рекламния блог на Капитал, за която помагах, спря след издание номер 99 – точно преди да имаме повод за парти. В началото си отдъхнах с облекчение, защото рубриката поглъщаше гигантски ресурси от време, но малко по-късно започна да ми липсва. И понеже все така си преглеждам RSS feeder-а за интересни рекламни неща, реших да направя нещо като продължение на рубриката тук. Няма да се ангажирам с нищо, което изисква ангажиране, най-вече с периодичност и регулярност – с други думи, ще има рубрика когато ми остане време, а ако не си доволен, оплачи се на pop@armenia.dgd. Следват по-интересните неща от последните няколко седмици.

Голямата приятна изненада, или рекламата на седмицата, идва от Noble Graphics Creative Studio. Изключително проста идея, лесна и евтина за изпълнение, а в същото време ефектна и напълно в духа на “Шуменско”.

Името и дизайна на опаковката на даден продукт са изключително важни за пласмента на продукта, съгласи се. В този смисъл компанията Ficosota Syntez направо избива рибата с името на новата тоалетна хартия, която представя на пазара – ЕМЕКА. Лайтмотив на рекламната кампания е, че хартията… е мека. Рекламира я панда, която също (предполагам) е мека, а трите разновидности се казват Paradise, Sensitive и Mountain Fresh. Истинска романтика.

Ако феновете започнат да крадат плодовете на рекламния ти труд, то явно си се справил добре със задачата. Ако плодовете всъщност са трева – също.

Рекламните пространства наистина започват да се изчерпват, а това води до ей такива безумия. We come in peace, we like your advertising! Go figure.

И последно за днес: забавен рекламен сайт на Kodak Gallery – защото всеки поне веднъж тайно си е мечтал да бъде супер герой, нали?

Ето това гледах онзи ден и понеже нищо не разбирам от танци, няма да разказвам. Слагам ти обаче малко снимки без фокус – а липсата на фокус, виж сам, не винаги е отрицателна.

Made with Slideshow Embed Tool

Made with Slideshow Embed Tool

Преди време от British American Tobacco ми изпратиха рекламна брошура, за да ми представят „революционния и още по-оригинален имидж на KENT”. Представянето явно се осъществява посредством екзотичен дизайн на лимитирана серия на марката.

Дотук всичко е нормално – рекламните кампании на KENT отдавна се базират на дизайна на продуктовата опаковка. Според брошурата обаче досегът с лимитираната серия „ще впечатли всеки модерен пушач”, което повдига у мен въпроса кое отделя модерния от старомодния пушач? Уви, не можах да формулирам дефиниции за двете категории.

Когато за пръв път попаднах на новата опаковка, установих, че вероятно попадам в категорията „старомодни” пушачи – намерих кутията за неудобна и непрактична. Разгъването й ме озадачи и досега не мога да си обясня функцията му (освен може би разкриване на нови рекламни пространства?). Кутията е и по-голяма и по-ръбата от обикновената, а концептуално, по скромното ми мнение, е недомислена и дразни.

Какво мислиш ти по въпроса? Каква е идеята на подобна кутия? Какво прави един пушач модерен? Давай смело, няма да пиша двойки по реклама и дизайн.